На 20 август Руският патриарх Кирил освети храм в чест на Смоленската икона на Божията майка „Одигитрия” в Саватиевския скит на манастира Соловки. След това предстоятелят на Руската православна църква оглави и първата литургия в новоосветения храм. На богослужението присъстваха губарнаторът на Архангелска област и благодетелите, дарили средства за храма.
„Моят роден дядо, свещеник Василий, по време на заточението си е бил точно тук, на това място. Оттук са ги водили на сечището, тук заедно с него са страдали свещенослужители и архипастири” - каза патриарх Кирил в словото си след св. Литургия.
Един ден затворниците от тази православна група решили да извършат св. Литургия на сечището, на пъновете. В нея взели участие няколко човека, сред които и дядото на патриарха. Ръководството на лагера разбрало за богослужението и участниците били изпратени в изолатор. После били съдени и удължили срока им на престой в лагера.
Дядото на патриарха бил изпратен през ноември да сече дърва в място, където ледената вода била до кръста, вечер затворниците спели на пода в неотопляеми помещения.
„Как моят благочестив дядо е оцелял, не мога да си представя” - каза патриархът.
Когато бил малък, дядо му го учел, че винаги може да дойде време, когато отново да се наложи да се служи литургия на пъновете, „и в онези следвоенни години това звучеше актуално”.
„Думите му бяха безценен дар за мене, те формираха моето отношение към вярата, Църквата и към възможните последствия, които произтичаха от принадлежността към Православната църква” - каза патриарх Кирил.
След като бил освободен от лагера, о. Василий не можел да се върне към живота в града, в семейството, и повече от десет години живял по мазетата, без средства за съществуване и препитание, разказва патриархът. През 1945 г. о. Василий отново бил арестуван и бил изпратен на заточение за още пет години, само защото поискал да бъде отворен храмът в родното му село Оброчно, в Мордовия.
Саватиевският скит се намира на петнадесет километра от Соловецкия манастир. Манастирът е построен на Бяло море, на Северния ледовит океан. Основан е през 15 в. и е наречен „Небесен град на земята”. Св. обител се състои от множество храмове, параклиси, скитове, превръщайки го в място за молитва и съзерцание. Манастирът имал училище, стопански сгради, голямо стопанство.
С идването на комунистите св. обител е превърната в "Соловецки лагери с особено предназначение", сградите са оставени да се рушат. През юни 1923 г. на Соловки пристигат първите затворници. В Саватиево, където днес беше осветен новият храм, изпращали политическите затворници, които работели на сечищата. За една зима измирала една четвърт от работещите там, също толкова напускали мястото като инвалиди.
