Антицърковната кампания е плод на разминаването между Църквата и нейното учение, счита професорът в Московската духовна академия протодякон Андрей Кураев.
"В действителност хората днес имат само една претенция към Църквата и тя е съвсем разбираема: Църквата я обвиняват за това, че тя действа не по църковному и не прилича много на Църква. Сега не са съветските години, когато ни ненавиждаха само затова, че сме Църква. Днес, напротив, изблиците на отхвърляне се пораждат именно, когато виждат, че нашите думи и дела се разминават твърде много", заяви отец Андрей Кураев в интервю за в. "НГ-Религия".
Според него никой не може да е съвсем идентичен на морала, който проповядва, но "хората знаят това и са готови да търпят определено разминаване. Понякога обаче разминаването между думите, моралните изисквания към другите и собствения живот става твърде очевидно. Тогава се ражда протестът".
"Ако животът предлага хиляди случаи на малки неправди в живота на "проповедниците на истината", то тези частни недоумения-разочарования-протести накрая се сливат в едно мощно цунами. Не така отдавна то свали проповедниците на "кодекса на строителя на комунизма". Сега височина набира вълна, която заплашва да разруши уж безметежните брегове на църковния живот", заяви протодякон Кураев.
Както отбеляза той, критиката към Църквата играе ролята на нейно огледало: "То може да бъде криво, но се боя, че и нашето домашно огледало, нашата самооценка не винаги се отличава с особена достоверност и честност. Затова понякога е много полезно да погледнем на себе си през чуждите очи и да се опитаме да разберем: можем ли, дори да не станем различни, то поне да се опитаме да говорим различно", добави професорът.
