Рано тази сутрин, на 15 юни в 6.10 ч., се е упокоил в нашия Господ Иисус Христос един от големите духовни старци на Православието – архимандрит Поликарп Манджароглу, ефимерий и духовник на манастира „Св. Богородица” при с. Макри, област Александруполис (Дедеагач), както и духовен надзорник за монашеския живот в епархията. За кончината на 83-годишния духовник с прискърбие съобщиха от Александруполската митрополия, като уточняват, че опелото и погребението ще бъдат извършени утре, събота, 16 юни, от 12 ч. в споменатата обител.
Блаженопочиналият старец о. Поликарп е родом от гръцкия град Воден или сега Едеса. Родил се е през 1929 г. от родители Амфилофий Манджароглу и Вая Козанити. Постриган е за монах в манастира „Свети Йоан Богослов” на остров Патмос. За дякон е ръкоположен през 1951 г. от тогавашния Солунски митрополит Пантелеймон, който през 1952 г. го ръкополага за йеромонах и през 1958 г. му дава отличието архимандрит. Служи в Солунска епархия от 1952 до 1970 г., когато отива в Касандрийската епархия (Халкидика). От 1983 г. заедно с няколко монахини създава манастира „Успение на св. Богородица” при с. Макри, западно от Дедеагач. В онзи отдалечен край, почти при устието на р. Марица и недалече от границата с Турция, със значително мюсюлманско население, тази обител веднага е станала истински оазис на духовен живот.
Архим. Поликарп работи за развитието на монашеството в епархията, наставлява стотиците вярващи, които всекидневно идват в обителта на поклонение и за духовна храна. Развива и отношенията с другите сестрицъркви. Многократно посещава заедно с монахини България, Сърбия, Черна гора, Румъния, Русия, дори Сирия, където основава монашеска общност в подкрепа на сирийските православни християни. Поради голямото му духовно влияние е назначен и за ефимерий в митрополитския храм „Св. Николай”, където се пенсионира през 1987 г., но не спира да работи като духовник. Негови духовни чеда днес има в почти всички поместни църкви, а някои са и архиереи там. Изпращаше монахини да се учат в богословските школи на други църкви, за да се улесняват контактите с тях.
За големите му заслуги за духовния живот в Гърция архим. Поликарп е признат през 1991 г. и за архимандрит на Вселенския престол (Цариград), а през 2002 г. е награден от Светия Синод на Гръцката църква със златния кръст на св. апостол Павел – най-високия орден на тази църква.
Архим. Поликарп е посещавал многократно и България, поддържаше духовни връзки с няколко български манастира, които подпомагаше духовно и материално. Той се случи да бъде у нас и на 4 юни 1992 г., Възнесение Господне, когато разколниците на групички се втурнаха в „Св. Александър Невски” и искаха да осуетят патриаршеската служба за големия празник. Старецът се изправи заедно с българските си събратя срещу църковните беззаконници и не позволи да нахлуят кощунствено в светия олтар.
Помнят го и студентите по богословие в Кърджали, които през 2002 г. бяха на поклонническо пътуване в северните епархии на Гърция. Той ги посрещна изключително топло в манастира заедно с игуменията и сестрите, нагостиха ги, говори им за духовния живот и за служението на Църквата чрез служене на ближния, накрая даде на всички за благословение малка парична сума от своите средства, "за да не изпитват нужда при пътуването".
Нека се помолим Бог да му зачете всички добрини, които той безспир правеше на всички, и да го причисли към сонма на ония, които са Му благоугодили.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта му!
