Руският информационен портал Regions.ru запита руски духовници как гледат на отварянето на досиетата на българските митрополити. Клириците отговориха на следния въпрос: "Как оценявате публикуването на данните за сътрудничество на свещенослужителите със "службите"? Полезно ли е това? Трябва ли Русия да последва примера на България?"Прот. Димитрий Смирнов, предстоятел на храма "Св. Митрофаний Воронежки", смята, че разкритията, подобни на българските, са опит да се дискредитира Църквата: "Веднага щом болшевиките завзеха властта, Държавното политическо управление получи задача да унищожи Църквата, да я взривят отвътре. Главното им оръжие беше вербуването. За начините на вербовката по-добре питайте специалистите. Но да унищожат Църквата те не успяха. А какво изобщо се разбира под "сътрудничество"? Ето, много днешни либерали съвсем доскоро бяха комунисти. А кой от свещениците е бил комунист? Ако в Държавното политическо управление - КГБ те викат и те питат за нещо, то независимо от това, какво отговаряш, "службите" третират това като "сътрудничество" и автоматично ти завеждат номер. В този списък са влизали и учени, и журналисти, но това не значи, че всички действително са работили за "службите". А тези, които наистина са работили за тях, хората безпогрешно са ги разпознавали, защото от проницателния поглед това не е можело да остане скрито", уверен е отец Димитрий Смирнов.
"Просто сега враговете на Църквата подемат поредната вълна за нейната дискредитация. Това е съвършено очевидно. При това използват всички средства", счита протойереят.
Прот. Александър Добродеев, зам.-ръководител на Синодалния отдел за взаимодействие с Въоръжените сили и правоохранителните учреждения, казва, че агентурната система е била развита навсякъде и винаги: "От доверени лица, които се занимавали със събирането на информация, правоохранителните органи знаели за настроенията между хората, за подготвяни престъпления - това осигурявало определен контрол над обществото. В наши дни методите за контрол са по-всеобхватни и ефективни, отколкото преди. Сегашните технически средства позволяват да се създаде тотално следене за живота на хората. И всички считат това за нормално. На фона на този контрол онзи, който е бил в СССР, изглежда просто невинен. Сега обществото се развива по непонятни закони, а в тези условия "гоненето на вещици", дълбаенето в миналото е просто игра, която отвлича хората от главното - от тези събития, които се случват със съвременното общество. Хората не търсят правдата и истината - те търсят кого да определят за виновен. Струва ми се, че е по-важно да се тревожим за опасностите в днешното общество, а не да се ровим в прахта на миналите години", смята свещеникът.
Прот. Борис Даниленко, директор на Синодалната библиотека към Московската патриаршия, от своя страна смята, че българските събития са урок и то много полезен. "Аз не искам да уча българите как да живеят и не искам да давам оценка на това, което са направили в България. Просто искам да напомня евангелските думи: тайното винаги става явно. И не можеш да избягаш от това", казва той. "Така наречените "спецслужби" във всички времена вербуваха хора в църковната среда, опитвайки се да се опрат на някого там. И този "някой" често се оказвали йерарси и клирици на Църквата. Уви, не всички и не винаги успяват да откажат на "предложението" за сътрудничество, но винаги трябва да мислят за това, което ще бъде след това". 
Игумен Хермоген Ананиев от Московския Даниловски манастир смята, че изнасянето на тези факти от миналото в обществено достояние не е било редно. "Ако човек се е оказал замесен в някаква неблаговидна дейност, противоречаща на нравствеността, за това, разбира се, трябва да се кае. Но това е въпрос на съвестта на всеки отделен свещеник или йерарх, не трябва да се прави публично достояние. Друг е въпросът, че самото това "сътрудничество" е в същността си второстепенно дело. То не е определяло живота на Църквата. В съветско време едва ли не всички йерарси, така или иначе, бяха заставени да "сътрудничат" на спецслужбите в една или друга форма. По какви начини са принуждавани към това, е добре известно", казва отец Хермоген. "Не мисля, че тези "разобличения" ще принесат някому полза", заключава той.
Свещеник Владимир Лапшин, предстоятел на храма "Успение на Пресвета Богородица", смята, че подобен род отчети трябва задължително да бъдат публикувани. "Това е полезно преди всичко за оздравяването на църковния живот. И в нашата страна отдавна трябваше да направят същото. Аз категорично не мога да разбера, защо това не беше направено своевременно и досега няма опити за подобно нещо. Мисля, че развитието на църковния живот в този случай можеше да тръгне по съвсем друг път и при всяко положение публикуването на тези данни ще донесе полза", уверен е отец Владимир. 
Свещеник Илия Шугаев, предстоятел на храма "Св. Архангел Михаил" в гр. Талдом, Московска област, е уверен, че истината винаги е полезна и не може да навреди никому. "Дори ако се изясни, че сред свещенослужителите е имало немалко, които са сътрудничили на службите за сигурност - все едно, не бива да се страхуваме. Публикуването на тези данни не може да разклати авторитета на Църквата: Църквата по природа не е събрание на светци, а по-скоро духовна болница, където отиват каещи се грешници. И лекарят, който лекува душите ни, не е свещеникът, а Самият Бог. А Бог приема изповедта ни, дори ако е произнесена пред свещенослужител, сътрудничил на КГБ", счита той. "Аз бях питал за дейността на спецслужбите в Църквата един от членовете на Синодалната комисия за канонизация на светците, който работи в архивите. Той отговори, че примерите за такова сътрудничество не са били така редки: участвали са 10-15, не повече от 20% от всички свещенослужители. Разбира се, това е приблизителната оценка, тъй като със специална статистика никой не се е занимавал. За съжаление, доколкото знам, сега архивите стават все по-затворени и недостъпни. Затова едва ли ще узнаем някога цялата истина за живота през онези години", казва отец Илия. "Но аз не бих публикувал наред цялата информация. Тя трябва да бъде достъпна за специалисти и роднини, но не и за широката публика. Защото, ако бъде публикувано всичко, ще се открият множество непристойни факти: отречения, недостойно поведение, доносничество - в биографията на хора, чиито роднини сега са живи и може би са достойни хора. Широкото публикуване на архивите може да донесе много болка", завършва свещеникът.
Йерей Валерий Буланников, клирик в храма "Св. Николай", казва: "Това, което направиха българите, е абсолютно противосъвестно. Какво беше това "сътрудничество" и как ни принуждаваха към него, било тук, било в България или Полша, е добре известно. За отказ да дадеш някаква информация за църковния живот, което и само по себе си не е било тайна, епископът беше заплашен от забрана за служение, отказ на регистрация и т. н. И дори на отказалите даваха прякори (агентурни имена) и номера на агенти. Така нареченото "сътрудничество" в действителност не е било такова, но опити да се принудят хората към такова винаги е имало. Да, когато Църквата е угнетена, много свещенослужители бяха принудени да отидат против съвестта си. Епископът по правило се оказваше пред избор: или оставаш владика и водиш своето паство към Христос, или се оказваш забранен. През това, например, мина патриарх Алексий. А сега цялата тази изливаща се от архивите на спецслужбите мътна, често непроверена информация, просто се използва от недобросъвестни хора за дискредитиране на Църквата", твърди отец Валерий. "Докато всъщност много често такова сътрудничество не е имало. Какви църковни тайни може да издаде един епископ? Съвършено съм убеден, че всеки епископ е работил първо за благото на своето паство. Но Църквата се възприемаше като политическа опозиция на тогавашния държавен строй без да бъде такава по същество, а органите за сигурност изпълняваха своята работа да пазят онзи строй, често пренебрегвайки нравствените норми. А сега се опитват да раздухат тази тема, стараейки се да представят всичко, което е било в миналото, изключително в черен цвят - дори и онова, което е било добро и необходимо", счита отец Валерий.
Свещеник Андрей Постернак, директор на Традиционната гимназия, кандидат на исторически науки, заяви, че държавните органи на България, могат разбира се да вземат решенията, които считат за необходими, но случващото се неминуемо ще доведе до дискредитиране на Църквата, а след това и до нейната дискриминация. "Тези действия на свещенослужителите, които наистина са били непристойни, съответно компрометират Църквата и в очите на обществото. Освен това под "сътрудничество" може да се разбира всичко, каквото искаш. При тоталитарния режим властта се опитваше да контролира всичко. Затова обвиненията в колаборационизъм, предателство или шпионаж често се отправят, без да се вземат предвид тогавашните реалности. Често дори не е ясно, какво собствено се има предвид. Освен това всички знаем навика на журналистите да вадят сензация от всичко, което им падне. А некоректното подаване на информация, без съмнение, не може да донесе никаква полза. Така че на публиката отново просто ще поднесат поредната порция "горещи" факти", предполага свещеникът.
Мюфтията Шафиг Пшихачев, член да Обществената палата на Руската федерация и президент на Международната ислямска мисия, каза: "За да се повдигат тези теми, са нужни достоверни данни, а публикуването на тези данни е достатъчно спорен въпрос - доколкото мнозина биха злорадствали, ликували, във всеки свещенослужител ще виждат "внедрен шпионин" и завербуван. А това добро ли е? Честно казано, аз дори се страхувам да отговоря на този въпрос. Защото онзи, който се изкаже против такива публикации, веднага попада под обвинението, че иска да скрие своето минало", с тъжна ирония заключава Шафиг Пшихачев.Превод: Златина Иванова
