Въпросът за промяната на църковния календар не стои на дневен ред пред Руската църква, заяви прот. Николай Балашов, секретар на отдела по междуправославни връзки, по повод настъпващия празник Рождество на 25 декември, когато празнуват Западният свят и голяма част от православните църкви. „Юлианският календар е скъп за нашия църковен народ и представлява една от културните особености на нашия религиозен живот“.
Той съобщи още, че към настоящия момент по стария Юлиански календар празнуват само Руската, Йерусалимската, Грузинската и Сръбската православна църква, както и монашеската република на Света гора. Всички останали единадесет православни църкви отбелязват Рождество на 24 срещу 25 декември. „Те обаче ползват не т. нар. римокатолически Григориански календар, а Новоюлианския, въпреки че те почти напълно съвпадат. Разликата между тях от един ден ще се натрупа за период от две хиляди и осемстотин години“.
Календарната реформа е осъществена през 16 в. от Римския папа Григорий Тринадесети, с цел да се коригира нарастващата разлика между астрономическата и календарната година. Нейното приемане на Запад също е било съпроводено с големи вълнения на различни религиозни групи.
По инициатива на Константинополския Вселенски патриарх през 1923 г. се провежда съвещание на православните църкви, на което е взето решение за поправка на Юлианския календар. РПЦ, заради исторически обстоятелства, не е могла да вземе участие в заседанията. Когато разбира за решенията на Константинополския събор, патр. Тихон се опитва да въведе новия Юлиански календар, но това предизвиква протести сред вярващите и постановлението е отменено за по-малко от месец.
Представителят на Московска патриаршия обясни също, че разликата от един ден между Юлианския календар и астрономическата година се натрупва за 128 г., Григорианският календар изостава от астрономическата година с един ден за 3 333 години, а Новоюлианският – за 40 хиляди години.
* РИА Новости – Седмица.ру
