В събота, 5 ноември, сутринта в женевска клиника се упокои в Господ бившият митрополит за Швейцария на Цариградската вселенска патриаршия Дамаскин (Папандреу). След дългогодишно боледуване като последица от мозъчен инсулт митр. Дамаскин почина от трудовете си на 75-годишна възраст. Покойният в продължение на десетилетия беше водещ архиерей на Цариградската патриаршия, виден православен богослов и изключителен църковен дипломат.
Митр. Дамаскин е роден в Долна Хрисовица, обл. Етолия, Гърция, през 1936 г. През 1959 г. завършил висшата богословска школа на Цариградската патриаршия на о. Халки в Мраморно море, Турция. Същата година бил ръкоположен за дякон (без монашеско пострижение, каквато е практиката в Цариградската патриаршия) и продължил обучението си в университетите на Бон и Марбург (1959-1965 г.) по църковна история и философия на религията. По време на това обучение е бил ръкоположен за презвитер и удостоен с архимандритско отличие (1961 г.). През 1966 г. архимандрит Дамаскин защитил в Богословския факултет на Атинския университет дисертация на тема „Учредяване и организация на Арменската църква до Първия вселенски събор”.По решение на Св. Синод на Цариградската патриаршия о. Дамаскин е бил назначен най-напред за игумен на новооснования православен монашески център в Тезе, Франция (1966 г.). През 1969 г. вече е назначен за директор на Православния център на патриаршията в женевския квартал Шамбези, като същевременно му е възложено и ръководството на секретариата за подготовката на Светия и велик събор на Православната църква.
През 1969 г. е удостоен от патр. Атинагор с отличието велик архимандрит на Великата Христова църква (т. е. на Цариградската патриаршия). На следващата, 1970 г., е избран за Трануполски митрополит, която е недействаща митрополия. По решение на Св. Синод на онази патриаршия през 1975 г. епархията му е повишена в ранг „действаща” (както Царигр. патриаршия направи с много други свои епархии през последните десетилетия). През 1982 г. Цариградската патриаршия основа епархията си за Швейцария и избра митр. Дамаскин за пръв неин кириарх. Продължи да ръководи и секретариата по подготовката на всеправославния събор. Участваше в много междуправославни, междухристиянски и междурелигиозни форуми, ръководеше всеправославните комисии в диалозите със Старокатолическата църква и Древните източни църкви (дохалкидонските), както и при важни срещи с представителите на юдейската и мюсюлманската религия. Беше удостоен с титлата почетен доктор на дузина университети, включително и на Софийския „Св. Климент Охридски”. Беше дописен член на Атинската академия на науките. По негова инициатива се основа Институтът за следдипломна богословска специализация при Православния център в Шамбези, на който той стана и първият ръководител. В този институт специализираха и редица млади български богослови, които завършиха с научната степен „магистър”. За съжаление през 2001 г. получи инсулт и трябваше да се оттегли от многото дейности, с които се беше натоварил. Същевременно патриаршията го освободи от ръководството на епархията за Швейцария и му даде титлата Адрианополски митрополит (през 2003 г.); като такъв и почина.
Опелото на митр. Дамаскин ще бъде извършено в четвъртък, 10 ноември, в храма на Православния център на Цариградската патриаршия в Шамбези, Женева.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта му!
