Руската емиграция в Париж има скептично и дори отрицателно отношение към проекта на Руската федерация за изграждане на руски културно-просветен духовен център с църква в центъра на Париж. Това заяви Никита Струве, професор в Парижкия университет Нантер и потомък на руски емигранти от началото на 20 век. В интервю за сп. "Огонек", озаглавено "Християнството не е власт", известният философ споделя резервите на руската общност в Париж към засиления интерес на руската държава към църковните дела във Франция. Критично се отнасят и към решението на Франция да предаде православната катедрала в гр. Ница, до този момент под юрисдикцията на Цариградската патриаршия (всъщност към Руската архиепископия за Западна Европа под юрисдикцията на Цариград. патриаршия - б. р.), на Руската православна църква.
Руската емиграция във Франция е съхранила своя език и култура благодарение на връзката си с Църквата и "сега опитът ни подсказва, че сме длъжни да съхраним нашата независимост... Ето, например, вземат ни храма. Искат да сложат ръка върху нас", твърди професорът.
"Ние не виждаме, защо е нужно да ни приобщават към съвременна Русия. Ние държим на своята бедност, на своята свобода. Нужна ни е независимост както от държавата, така и от постсъветска Русия. Да, наистина трябва да обичаме постсъветска Русия, но не искаме тя да слага ръце върху нас. Тукашната емиграция имаше своя мисия и тази мисия продължаваме ние, нейните потомци. Тази мисия е просветеното християнство. Православие, но не затворено. В Русия то има някак друга насоченост".
Що се отнася до проекта за духовния център край Сена в Париж, Никита Струве обяснява по следния начин скептичното отношение на своите сънародници: "Защо е нужен този център на Русия? Той ще струва много пари. На местната руска култура той не е нужен - нея я няма, освен нашата. А ние имаме свой богословски институт ("Св. Сергий" - б. р.), който е световно известен. Не виждам хора, които биха могли сега да свидетелстват за руската духовна култура тук от постсъветска Русия. А ако такива има, те са по-нужни на Русия".
Никита Струве не вярва, че местната руска общност ще повлияе на политиката на държавата и църквата относно културния център. "Когато Църквата се съедини с държавата, много е трудно да се бориш с това. А и не е нужна борба. Борбата е приятна, когато е за нещо. Да се борим за нашата независимост - да, ние се борим. Но няма да се борим против това, което искат да създадат".
Що се отнася до независимостта на Църквата от държавата в Русия, Н. Струве казва: "Църквата сега е независима и зависима. По закон - да, тя е независима, както и във Франция. Но де факто е близко до държавата. Държавата ползва Църквата за своя престиж, а Църквата ползва държавата. И понеже е така, тя не може да бъде независима. Ние сме против тясната връзка на Църквата с държавата изобщо. Терена под новата катедрала в Париж го купи държавата. И в катедралата в Ница държавата се намеси. В дореволюционна Русия синодалната Църква можеше само да мечтае да се освободи от държавна опека. А в емиграция, в частност тук във Франция, тя се оказа извън всяка държавна опека - за това така ярко говореше светата мъченица майка Мария Скобцова. Византийският период завърши, щастието на нашата Църква беше в това, че се върнахме към раннохристиянските времена и не зависехме от никакви власти. И можехме да живеем и дишаме свободно. С това е свързана нашата духовна култура. Затова защитаваме сега своята независимост, но без голяма надежда, тъй като нашите опоненти имат пари, колкото искат, а и политическото влияние е силно...".
