В Грузия влезе в сила нов закон за свобода на вероизповеданието. По съобщения на грузински СМО в него вече са узаконени и неправославни религиозни общности, съобщава Богослов.ру. От държавата могат да бъдат признати религиозни обединения, имащи исторически връзки с Грузия, или религии, признати като религиозни обединения в страните от Европейския съюз. Досега статут на юридическо лице в държавата имаше единствено Грузинската православна църква. Първоначално се предполагаше в текста на поправката към закона да бъдат включени пет религиозни малцинства, между които арменската, баптистката, мюсюлманската и юдейската общности. В приетата версия на закона обаче отсъстват названия на конкретни общности, което се счита за победа на по-малките нетрадиционни за страната християнски групи.
Решението на парламента предизвика огромна вълна от протести в страната, а в Тбилиси беше проведен митинг с десетки хиляди участници, колкото не е събирала от години нито една политическа сила в страната.
Разпростирането на законодателното признаване над всички действащи в Грузия религиозни общини е станало благодарение на активното участие на епископа от Евангелската християнска църква в Грузия Русудан Гоциридзе. Тя се е обърнала към ръководителите на петте избрани общини и ги е убедила да се откажат от именуването на техните църкви в текста на закона. Парламентът е подкрепил това предложение за наистина пълна свобода на вероизповеданието.
Съдбоносното значение на това решение на грузинския парламент еп. Малказ Сонгулашвили, глава на Баптисткия съюз на Грузия, е оприличил с Миланския едикт на имп. Константин Велики: „Убеден съм, че новият закон ще помогне за по-нататъшната демократизация на страната по отношение на религиозните малцинства.
Грузия е страна с дълбоки християнски корени. От 327 г. християнството там е държавна религия. 84% от 4,4-милионното ѝ население принадлежи към Грузинската апостолска автокефална православна църква. Към религиозните малцинства в страната спадат: 10% мюсюлмани, 200 хиляди грузински граждани, принадлежащи към Арменската апостолска църква, 60 хиляди – към Арменската католическа църква и др. Баптистите в Грузия са 5 100 и са обединени в 75 общини.
Веднага след приемането на поправките в закона патриархът на Грузия Илия II призова президента да наложи вето на закона, но думите му не бяха чути. Патриархът обяви, че отговорност за закона и за неговите последствия носи президентът Михаил Саакашвили. "Този закон е толкова важен и може да бъде толкова опасен, че законодателите трябваше да помислят какво ще бъде след десет или сто години след приемането му." Едновременно с това той, както и Св. Синод многократно заявиха, че Църквата не е против регистрацията на другите конфесии, а арменският и грузинският народ ще останат винаги братя, но при приемането на закона властта е трябвало да отчете мнението на Църквата. Основният проблем са имуществените спорове между Арменската църква и Грузинската. Двете църкви претендират за връщането на свои храмове на територията на другата република и чрез приемането на новия закон за придаването на юридически статут на Арменската църква в Грузия се смята, че държавата помага на Арменската църква да върне своето имущество в Грузия, без да са поети съответветни ангажименти спрямо Грузинската църква в Армения.
"Ако бяхме внесли проекта за обсъждане, законът никога не би бил приет. Грузинската църква има безусловен авторитет, на патриарха вярват 99% от населението, - обясни грузински депутат. - Вижте например съдбата на скоро излезлия на грузински език роман за Хари Потър. Първите две книги се продадоха в огромен тираж, но след това патриаршията призова вярващите да не четат тази "бесовска книга" и продажбите на третия роман спаднаха с 90%. Ние рискувахме, приемайки тези поправки, но бяхми длъжни да ги приемем, ако искаме да станем част от европейското общество".
На снимката: Президентът Михаил Саакашвили с арменския католикос. На заден план е Грузинският патриарх Илия II.
"Ако бяхме внесли проекта за обсъждане, законът никога не би бил приет. Грузинската църква има безусловен авторитет, на патриарха вярват 99% от населението, - обясни грузински депутат. - Вижте например съдбата на скоро излезлия на грузински език роман за Хари Потър. Първите две книги се продадоха в огромен тираж, но след това патриаршията призова вярващите да не четат тази "бесовска книга" и продажбите на третия роман спаднаха с 90%. Ние рискувахме, приемайки тези поправки, но бяхми длъжни да ги приемем, ако искаме да станем част от европейското общество".
На снимката: Президентът Михаил Саакашвили с арменския католикос. На заден план е Грузинският патриарх Илия II.
