На 17 февруари в Москва се проведоха Петите Сретенски срещи „Мисионерската школа днес”. Това са ежегодни срещи на православни младежи с йерарси на Руската православна църква, които се организират от Патриаршеския център за развитие на децата и младежите. Те се правят в дните около Сретение Господне (по стар стил на 15 февруари) и Световния ден на православната младеж, който се отбелязва на 15 февруари.
В проявата взеха участие с доклади:
1) Белгородският и Староосколски архиепископ Йоан, председател на Синодалния мисионерски отдел, който изнесе доклад на тема: „Съвременната мисионерска школа в Русия. Отговорността на миряните. Обобщение от ІV-ия общоцърковен конгрес на епархийските мисионери на Руската православна църква.”
2) Игумен Филип (Рябих), заместник-председател на Отдела за външни църковни връзки, изнесе доклад на тема: „Мисията на Руската православна църква в света. Опитът на Отдела за външни връзки”.
Модератор на срещата беше игумен Йоасаф (Полуянов), ръководител на Патриаршеския център за духовно развитие на децата и младежта.
В срещата взеха участие преподаватели и студенти от Московските духовни училища, представители на мисионерския факултет на Православния хуманитарен университет „Св. Тихон”, представители на Синдезмос (световната организация на православната младеж - б. р.), на различни мисионерски училища и школи, ръководители, сътрудници и участници в различни проекти на Патриаршеския център за духовно развитие на децата и младежта.
Малко по-рано, в началото на февруари, по време на Архиерейския събор на Руската православна църква Руският патриарх Кирил отбеляза, че „мисионерската дейност на Руската църква засега няма систематичен характер”. При анализа на дейността на Синодалния мисионерски отдел предстоятелят на РПЦ подчерта, че това църковно ведомство трябва да насочи усилията си към изработване на мисионерски методи и за координиране на епархийската дейност в областта на мисията.
„Първостепенна задача е качествената промяна в нивото на така наречената вътрешна мисия, т. е. катехизацията за тези, които са били кръстени, но не и въцърковени. Втората задача е създаване на отговаряща на съвременните потребности на Църквата система за подготовка на пристъпващите към тайнствата на Църквата – не само към Кръщението, но и към тайнството Венчание, например. И третата – по-нататъшно развитие на работата сред малките народи, населяващи отдалечените краища на страната” - отбеляза в речта си патриарх Кирил.
За цялостната организация на мисионерското служение в енориите първойерархът предложи, наред с въвеждането на щатни бройки от енорийски социални и младежки работници и работници от сферата на образованието, да се създадат и енорийски мисионерски служби, оглавявани от активни членове на енориите. „Такива служби могат да бъдат организирани в големите градски храмове, храмовете на районните центрове, към духовните семинарии и манастирите, към академичните параклиси на висшите учебни заведения и социални учреждения на Църквата. Според мене Синодалният мисионерски отдел би следвало да разработи необходимите нормативни и методически документи и да ги предостави за разглеждане от Св. Синод”.
„Много успешна мисионерска работа може да се свърши дори без да се излиза от храма, аз дори бих казал, че по-голяма част от мисионерската работа е в храма. Та нали именно храмът привлича към себе си стотици, дори хиляди хора от редиците на тези, които са били кръстени, но не са въцърковени! В храма такъв човек трябва да бъде посрещнат не от грубия отпор на активистките не по разум, включително и седящите зад канаскиите, а от енорийски мисионер, който да обясни какви светини има в храма, тактично да насочи човека къде да постави свещта, как да се прекръсти и заедно с това – което е и най-важното – да обясни, защо това се прави. Ако се получи разговор, може да си разменят телефоните и общуването да продължи, и в крайна сметка да се стигне да въцърковяване. Със същата цел енорийският мисионер би могъл да организира екскурзии, беседи в часовете извън богослужението. Има много възможности” - каза патриарх Кирил, добавяйки, че днес е назряла необходимостта от повсеместно създаване на катехизаторски курсове за възрастни.
Предстоятелят на Руската православна църква отбеляза, че Синодалният мисионерски отдел ще подготви методически указания за дейността на енорийските мисионери.
„Освен това е необходимо да се изработи гъвкава система за подготовка на пристъпващите към Кръщение и за катехизацията след него, която трябва да предлага различни подходи. За засилване на мисионерската дейност в енориите би трябвало да се създадат семейни, младежки и детски клубове, кръжоци и центрове за свободно време, училища за млади семейства. Бих препоръчал и създаването на мисионерско-апологетически интернет-сайтове към всеки епархийски мисионерски отдел” - отбеляза патриарх Кирил.
По материали на Патриархия.ру
„Първостепенна задача е качествената промяна в нивото на така наречената вътрешна мисия, т. е. катехизацията за тези, които са били кръстени, но не и въцърковени. Втората задача е създаване на отговаряща на съвременните потребности на Църквата система за подготовка на пристъпващите към тайнствата на Църквата – не само към Кръщението, но и към тайнството Венчание, например. И третата – по-нататъшно развитие на работата сред малките народи, населяващи отдалечените краища на страната” - отбеляза в речта си патриарх Кирил.
За цялостната организация на мисионерското служение в енориите първойерархът предложи, наред с въвеждането на щатни бройки от енорийски социални и младежки работници и работници от сферата на образованието, да се създадат и енорийски мисионерски служби, оглавявани от активни членове на енориите. „Такива служби могат да бъдат организирани в големите градски храмове, храмовете на районните центрове, към духовните семинарии и манастирите, към академичните параклиси на висшите учебни заведения и социални учреждения на Църквата. Според мене Синодалният мисионерски отдел би следвало да разработи необходимите нормативни и методически документи и да ги предостави за разглеждане от Св. Синод”.
„Много успешна мисионерска работа може да се свърши дори без да се излиза от храма, аз дори бих казал, че по-голяма част от мисионерската работа е в храма. Та нали именно храмът привлича към себе си стотици, дори хиляди хора от редиците на тези, които са били кръстени, но не са въцърковени! В храма такъв човек трябва да бъде посрещнат не от грубия отпор на активистките не по разум, включително и седящите зад канаскиите, а от енорийски мисионер, който да обясни какви светини има в храма, тактично да насочи човека къде да постави свещта, как да се прекръсти и заедно с това – което е и най-важното – да обясни, защо това се прави. Ако се получи разговор, може да си разменят телефоните и общуването да продължи, и в крайна сметка да се стигне да въцърковяване. Със същата цел енорийският мисионер би могъл да организира екскурзии, беседи в часовете извън богослужението. Има много възможности” - каза патриарх Кирил, добавяйки, че днес е назряла необходимостта от повсеместно създаване на катехизаторски курсове за възрастни.
Предстоятелят на Руската православна църква отбеляза, че Синодалният мисионерски отдел ще подготви методически указания за дейността на енорийските мисионери.
„Освен това е необходимо да се изработи гъвкава система за подготовка на пристъпващите към Кръщение и за катехизацията след него, която трябва да предлага различни подходи. За засилване на мисионерската дейност в енориите би трябвало да се създадат семейни, младежки и детски клубове, кръжоци и центрове за свободно време, училища за млади семейства. Бих препоръчал и създаването на мисионерско-апологетически интернет-сайтове към всеки епархийски мисионерски отдел” - отбеляза патриарх Кирил.
По материали на Патриархия.ру
