На 4 февруари завърши Архиерейският събор на Руската православна църква, който заседаваше в Москва. В последния ден на работата на архиереите на Московска патриаршия заключителен доклад изнесе Киевският и на цяла Украйна митрополит Владимир на тема "Украинската православна църква днес". След това епископите приеха поправки в Устава на РПЦ и документа "Временно положение за материална и социална подкрепа на свещенослужителите и работниците в религиозните организации на Руската православна църква, както и на членовете на семействата им". Калужкият и Боровски митрополит Климент представи проекта "За принципите на организация на социалната дейност в РПЦ". В. Легойда, председател на Синодалния информационен отдел, запозна присъстващите с проекто-документа "Отношение на Руската православна църква към преднамереното публично богохулство и клевета срещу Църквата". И последният предложен за деня документ беше "Статут за богослужебно-йерархичните награди на РПЦ".
След задълбочено обсъждане Архирейският събор прие всички предложени документи. В заключение членовете на събора приеха послание към клира, монасите и миряните, и всички верни чеда на РПЦ.
При закриването Московският и на цяла Русия патриарх Кирил заяви: "Този събор се отличава от всички предходни по това, че неговите основни документи бяха подготвяни при много голямо участие на епископата, духовенството и вярващи миряни. Затова можем да кажем, че документите, приети на Събора, в някакъв смисъл вече са възприети от църковното съзнание. Предполагам, че много от възникващите от време на време неуредици в църковния живот се появяват вероятно, именно защото не ни достигат инструменти за преодоляване на тези трудности. Самата съборна природа на Църквата ни предоставя такива инструменти. Създаването на Междусъборна комисия, нейната работа през годината и фактът, че в обсъждането на материалите, подготвяни от комисията, взеха участие епархии, а в епархиите - свещенослужители, богослови, миряни, а също и всеки желаещ чрез интернет, показват, че днес, в това непросто време, преживяването на Църквата, на съборността, която е неотменима характеристика на църковния живот, са особено необходими. Съборността предполага участие на широк кръг от хора, но при едновременното непоколебимо съблюдаване на йерархическия вертикал на властта в Църквата. Съчетаването на тези два съставни елемента образува тази сила, която помага на Църквата да преодолява всички трудности и исторически перипетии, да съществува вече 2 хилядолетия. Да даде Бог и в днешното сложно време Църквата да решава стоящите пред нея задачи за слава Божия, като се опира на даруваната й от Бога сила - силата на съборността.
