Богословският факултет в Солун подкрепи митрополита на Димитриада Игнатий, който неотдавна (срещу Антоновден - б. р.) прочете на новогръцки език старозаветните текстове по време на вечерното богослужение в църквата "Св. Антоний" във Волос, предизвиквайки по този начин реакцията на т. нар. "християни-традиционалисти" в храма. По този повод Общото събрание на Богословския факултет в Солун публикува комюнике, в което се осъжда "всяка форма на фанатизирана полемика, която превръща православната вяра в идеология". В документа се казва, че "сляпата привързаност към буквата в практиката я лишава от смисъл и не допринася за защита на истината и традицията в Църквата". В документа се подчертава също така, че богослужебната книга със старозаветни текстове на новогръцки език, използвана от митрополит Игнатий, е издание на Гръцкото библейско общество от 2008 г. по молба на Гръцката православна църква и съдържа паралелни текстове на старогръцки и новогръцки. Предисловието е на Атинския архиепископ Йероним, в което той изразява своята загриженост от факта, че вярващите трудно разбират старозаветните паримии и литургичните текстове като цяло. Архиепископът отбелязва, че днешното време напълно съответства на думите на пророк Амос: "Ето, настъпват дни, казва Господ Бог, когато Аз ще пратя на земята глад - но не глад за хляб, не жажда за вода, но жажда за слушане на Господните слова" (8:11). Архиепископ Йероним се надява, че това издание ще допринесе за по-доброто устройване на църковния живот.
От своя страна митрополитът на Димитриада Игнатий многократно е говорел за решението си да чете някои от богослужебните текстове на новогръцки език. В проповедта си в деня на св. Трифон в едноименния храм във Волос митр. Игнатий наблегна на разумния характер на православното богослужение: "Сърце на богослужението е божествената Евхаристия, която е центърът на нашия живот". След това той отбеляза нейните отличителни черти, като "на първо място е единството на вярващите, което започва от причастието с Тялото и Кръвта на Христос, чрез което стават едно с Него. С извършването на Евхаристията се изгражда Тялото на Христос, самата Църква..."
"Вторият белег на богослужението е, че то е разумно, логос-но (от грц. логос = слово, разум - б. р.), не е магично и това трябва винаги да имаме предвид, защото често пъти участието ни в богослужението придобива буквално един магичен характер... В църковната богослужба времето спира, тук и сега се случва всичко, участваме във вечността и това Богу-служене не става по магичен начин..., то е разумно, логос-но, то е участие на душата и тялото, на ума и сърцето."
"Така ставаме участници в това богослужение и в божествената Евхаристия, като съслужим всички заедно... Нашето богослужение е участие на всички без изключение и то не е богослужение на безгрешни, но на светии. Кои светии? Верните. Така ги нарича нашата църква от първите години (вж. Деян. 9:13; 26:10 и др. - б. р.). Така ни иска Църквата. Потенциално всички сме светии, след като участваме в Тайнството".
"Не безгрешни, но подвизаващи се с покаяние и прощение... Това е нашето служение и затова не бива да сме само слушители на богослужението, нито, още по-малко, зрители. Нашето богослужение не може да е зрелище, а е място на осъзнато съ-участване - ако искаме то да бъде живо служение на Живия Бог", заяви той.