Вицепремиерът на Турция Бюлент Арънч, който направи новогодишна визита във Вселенската патриаршия в Истанбул, заяви, че правителството се опитва да отстрани всички законови пречки, възпрепятстващи отварянето на закритата през 1971 г. православна богословска школа на остров Халки.
„Има някои законови пречки пред нас. Но ние ще ги преодолеем. Това не е нещо, което можем да направим като подарък. Трябва да го направим по начина, който се изисква от закона”, заяви Арънч по време на посещението си. Вицепримиерът не уточни, какви конкретно са пречките, но спомена, че някои произтичат от подписаните международни споразумения, а други са от вътрешен за страната характер.
От своя страна патриарх Вартоломей каза: „Ние очакваме нашата школа да бъде отворена. Тази година се навършват 40 години от затварянето й. Надяваме се, че добрата воля на правителството ще има практически резултат”. Той подчерта също, че благодарение на инициативата на турския премиер Тайп Ердоган на висшите клирици на Вселенската патриаршия зад граница е дадено турско гражданство, при желание за това от тяхна страна.
„Това беше много важна стъпка за нормалното функциониране на патриаршията. Ние се надяваме, че Турция ще продължи с успехите си през новата година и че скоро ще стане страна-членка на ЕС”, каза в допълнение патриархът.
Патриарх Вартоломей направи официален подарък на Арънч – 1952 фотографии на бившия премиер Аднан Мендерес, заснети в патриаршията по време на визитата му там при патриарх Атинагор. Бюлент Арънч е вторият високопоставен турски служител след Мендерес, който посещава патриаршията.
Богословската школа в Халки е единственото висше духовно училище в Турция, където православните обучаваха своите клирици до 1971 г., когато в резултат на изострените отношения с Гърция във връзка с обстановката в Кипър тя беше затворена. В интерес на истината трябва да се отбележи, че тогава бяха затворени и мюсюлманските духовни училища в Турция.
Общият брой на завършилите семинарията в Халки е 990 души, като много от тях са станали клирици в Турция и дори в Атина.
Преди година вестник "Заман" ("Време" - б. р.) отправи запитване до патриарх Вартоломей, дали възнамерява да сезира Европейския съд за правата на човека във връзка с богословската школа. Тогава той отговори, че не би искал да го прави, но може да бъде принуден от обстоятелствата. Въпреки че отварянето на висшата школа не е директно условие за членството на Турция в ЕС, многократно проблемът е споменаван в докладите на европейските комисии. По време на визитата си през април 2009 г. американският президент Барак Обама също говори за религиозните свободи в Турция и направи отделна лична среща с патриарх Вартоломей.
Общият брой на завършилите семинарията в Халки е 990 души, като много от тях са станали клирици в Турция и дори в Атина.
Преди година вестник "Заман" ("Време" - б. р.) отправи запитване до патриарх Вартоломей, дали възнамерява да сезира Европейския съд за правата на човека във връзка с богословската школа. Тогава той отговори, че не би искал да го прави, но може да бъде принуден от обстоятелствата. Въпреки че отварянето на висшата школа не е директно условие за членството на Турция в ЕС, многократно проблемът е споменаван в докладите на европейските комисии. По време на визитата си през април 2009 г. американският президент Барак Обама също говори за религиозните свободи в Турция и направи отделна лична среща с патриарх Вартоломей.
Бюлент Арънч заяви вчера, че Законът за фондациите (вероизповеданията в Турция имат статут само на фондации - б. р.), който ще позволи на фондации на немюсюлмани в страната да притежават собственост и да получават финансова подкрепа, вече е изготвен от правителството, но е изпратен от опозиционната Републиканска народна партия в Конституционния съд. Междувременно обаче Конституционният съд "позитивно" е отклонил тази жалба на РНПартия под претекст, че иска да даде на правителството шанс „да посрещне основателните искания на малцинствата”.
Сред основните опасения на турците, изказвани многократно през последните години, е, че откриването на учебното заведение ще спомогне за „признаване на вселенския статут” на патриаршията, което би могло да я постави извън техен контрол. Като аргумент се изтъква и фактът, че евентуалното присъствие на студенти в училището с традиционното християнско облекло, включително и монахини, ще постави отново на дневен ред въпроса за носенето на забрадки от студентките във учебните заведения в страната.
Сред основните опасения на турците, изказвани многократно през последните години, е, че откриването на учебното заведение ще спомогне за „признаване на вселенския статут” на патриаршията, което би могло да я постави извън техен контрол. Като аргумент се изтъква и фактът, че евентуалното присъствие на студенти в училището с традиционното християнско облекло, включително и монахини, ще постави отново на дневен ред въпроса за носенето на забрадки от студентките във учебните заведения в страната.
