С всенощно бдение и архиерейска света литургия българската светогорска обител „Зограф” отбеляза своя втори годишен празник, посветен на нейния закрилник – свети великомъченик Георги Победоносец и Чудотворец. Богослужебните последования бяха оглавени от новоръкоположения Браницки епископ Григорий, втори викарий на Софийския митрополит. По решение на Светия Синод на БПЦ и с благословението на Българския патриарх той беше определен да отиде на есенния празник на атонския български манастир, за което е било поискано и получено нужното съгласие от Цариграския вселенски патриарх Вартоломей. Последният по този начин официално е бил уведомен пръв от предстоятелите на поместните православни църкви за ръкополагането на нов епископ на БПЦ в лицето на Браницки Григорий.
Еп. Григорий замина за Атон още на 11 ноември, придружен само от двамата столични свещенослужители прот. Кирил Дидов и свещ. Бисер Иванов. По обяд на 12 ноември българският архиерей беше приет официално в свещения кинотис (управлението) на Света Гора в столицата Карея, както се полага при първо посещение в Атон на всеки православен епископ. На 14 ноември, неделя, празник на св. безсребреници Козма и Дамян (по стария стил, по който служат на Атон), както и на 15 ноември, понеделник, празник на св. Пимен Зографски (също по ст. ст., но и изместен с един ден) еп. Григорий отслужи св. литургия в Зографския манастир. Той също така използва свободното от богослужения време през тези дни да посети и се поклони на светините в няколко манастир около Зограф.
Бдението на 15 ноември вечерта започна с девети час и т. нар. малка вечерня в 16.30 ч., последва вечеря и от 19 ч. начена великата вечерня. Заедно с литията, петохлебието и утринната богослужението продължи до 2 ч. след полунощ. Последва почивка и от 6 ч. се продължи с първи, трети, шести час и светата литургия. Както зографското братство практикува през последните години, те не бяха поканили външни певци за този празник. Разделени на двете певници, монаси, послушници и гости (свещеници и миряни) изпълниха с умение и умиление нелеките песнопения за радост и утеха на всички поклонници. А тази година есенният празник постави нов рекорд по броя на поклонниците. Близо 400 души от България и други страни бяха дошли за тържеството. Само гостите клирици и монаси бяха около 50 души, а в богослужението взеха участие 24 свещеника от България, предимно от Варненска и Великопреславска епархия, но също така от Софийска, Сливенска, Великотърновска, Пловдивска и др.
Държавната делегация този път беше малка. Водеше се от министъра без портфейл Божидар Димитров, който обаче още след първия час на вечерното последование напусна храма и се появи сутринта за литургията, по време на която прочете Символа на вярата, както се практикува след политическите промени у нас: висшият представител на държавата на литургия да чете Верую-то, ако пожелае. Например такова желание не прояви предишният премиер при освещаването на смоленския храм „Св. Висарион” през 2007 г. (на 2 юли от Пловдивски митр. Арсений).
След днешната литургия беше направено едночасовото традиционно шествие с чудотворната Фануилска икона на св. Георги до отсрещния хълм и едноименния храм на него. Иконата последователно беше носена от всички монаси, свещенослужители и миряни. По време на последвалия ранен обяд еп. Григорий произнесе слово за празника и изрази благодарността си към българския патриарх и синод, както и към цариградския патриарх за възможността да присъства на празника и да извърши светата литургия. Той насърчи братството и поклонниците да следват примера на светия великомъченик Георги на вярност към Бога и Неговите заповеди.
Очаква се църковната делегация да се завърне в София утре, 17 ноември, вечерта. Утре е и личен празник на Браницкия епископ – 14-годишнина от монашеското му пострижение в Хаджидимовския манастир.
Бдението на 15 ноември вечерта започна с девети час и т. нар. малка вечерня в 16.30 ч., последва вечеря и от 19 ч. начена великата вечерня. Заедно с литията, петохлебието и утринната богослужението продължи до 2 ч. след полунощ. Последва почивка и от 6 ч. се продължи с първи, трети, шести час и светата литургия. Както зографското братство практикува през последните години, те не бяха поканили външни певци за този празник. Разделени на двете певници, монаси, послушници и гости (свещеници и миряни) изпълниха с умение и умиление нелеките песнопения за радост и утеха на всички поклонници. А тази година есенният празник постави нов рекорд по броя на поклонниците. Близо 400 души от България и други страни бяха дошли за тържеството. Само гостите клирици и монаси бяха около 50 души, а в богослужението взеха участие 24 свещеника от България, предимно от Варненска и Великопреславска епархия, но също така от Софийска, Сливенска, Великотърновска, Пловдивска и др.
Държавната делегация този път беше малка. Водеше се от министъра без портфейл Божидар Димитров, който обаче още след първия час на вечерното последование напусна храма и се появи сутринта за литургията, по време на която прочете Символа на вярата, както се практикува след политическите промени у нас: висшият представител на държавата на литургия да чете Верую-то, ако пожелае. Например такова желание не прояви предишният премиер при освещаването на смоленския храм „Св. Висарион” през 2007 г. (на 2 юли от Пловдивски митр. Арсений).След днешната литургия беше направено едночасовото традиционно шествие с чудотворната Фануилска икона на св. Георги до отсрещния хълм и едноименния храм на него. Иконата последователно беше носена от всички монаси, свещенослужители и миряни. По време на последвалия ранен обяд еп. Григорий произнесе слово за празника и изрази благодарността си към българския патриарх и синод, както и към цариградския патриарх за възможността да присъства на празника и да извърши светата литургия. Той насърчи братството и поклонниците да следват примера на светия великомъченик Георги на вярност към Бога и Неговите заповеди.
Очаква се църковната делегация да се завърне в София утре, 17 ноември, вечерта. Утре е и личен празник на Браницкия епископ – 14-годишнина от монашеското му пострижение в Хаджидимовския манастир.
