От 20 до 27 септември във Виена се провежда 12-та среща на Комисията за богословски диалог между Православната и Римокатолическата църква. В срещата участват 30 православни и римокатолически богослови (по равен брой от двете страни). Представени са всички автокефални православни църкви без Българската православна църква. Те ще продължат обсъждането на един от най-спорните въпроси в доктрината на римокатолицизма, а именно - за ролята на епископа на Рим за единството на Църквата през първото хилядолетие, т. е. за папския примат. Този въпрос беше обсъждан на предишното заседание на комисията, което се проведе през октомври 2009 г. в кипърския град Пафос. Тогава участниците не успяха да изготвят единен документ в рамките на работната седмица и затова приеха да има извънредна среща през 2010 г. във Виена при домакинството на кардинал Кристоф Шонборн, глава на РКЦ в Австрия. С тазгодишното заседание се отбелязват 30 години от началото на православно-католическия диалог, чието официално начало е през 1980 г. на островите Патмос и Родос.
В документа от Равена от 2007 г. участниците се съгласиха, че първенството между епископите (по отношение на вселенската Църква), според древноцърковната традиция, принадлежи на римския епископ. От друга страна, католическите богослови се съгласиха, че принципът на римския примат винаги е бил свързан със синодалния принцип, така че да се съхранява автономията на помeстните църкви. Това съгласие в позициите обаче беше крайно недостатъчно, защото всяка от страните в диалога влага в понятията различно съдържание, което в крайна сметка разкрива различна еклезиология.
Малък напредък донесе междинната конференция на Общия координационен комитет през 2008 г. в Крит. В един от документите, който беше основа за заседанието на комисията през 2009 г. в Кипър, беше още веднъж констатирано, че Рим според решенията на вселенските събори в Константинопол (381 г.) и Халкидон (451 г.) има "prima sedes" (първо седалище, място) сред епископите. Според документа от Крит римският епископ има не само първенство по чест. Признато му е правото на апелация (въззивни права) в смисъла на събора от Сердика (343/344 г. – днешната ни столица – б. пр.), както и правото да бъде един вид призоваваща инстанция при църковни спорове.
Православните участници в срещата на комисията в Кипър не се съгласиха с постановката, че всеобщата валидност на решенията на даден събор зависи от съдействието на римския епископ в работата му, докато за другите патриарси се изисква само тяхното съгласие. За католическата страна този принцип е потвърден на ІІ Никейски (т. е. VІІ вселенски - б. р.) събор през 787 г.
Игумен Филип (до миналата година известен като целибатен протойерей Георгий Рябих - б. р.) от Московската патриаршия заяви за Интерфакс, че в Пафос "православните имахме много забележки по този текст и очаквам, че и във Виена ще има доста интензивна дискусия по този проект". От руска страна в комисията участват Волокаламски митр. Иларион, зам.-председателят на Учебния отдел архим. Кирил Говорун и професорът от Московската духовна академия Валентин Асмус. "Задачата на нашата делегация е този документ да отразява православната позиция без никаква двусмисленост, компромис или неправилна интерпретация на светоотеческите възгледи за ролята на римския епископ", заявява свещеникът. "Трябва да признаем, че дълго време католиците отказваха да обсъждат този въпрос с православните, знаейки кардиналните ни различия. Но фактът, че покойният папа Йоан Павел II, както и настоящият Бенедикт XVI се съгласиха тази тема да се включи в обсъжданията на смесената комисия свидетелства за добронамерена стъпка от страна на католиците към православните", счита представителят на Руската православна църква.
Митрополитът на Месиния Хризостом, който представлява Гръцката православна църква, твърди в интервю за сп. "30 giorni", че е изключително важно паството на двете църкви да бъде информирано за развитието на диалога, за приетите текстове и обсъждането им, "защото и в двете църкви има групи консерватори, които макар и "влюбени в миналото" оказват влияние на църковното настояще и объркват "църковното съзнание".
"Дори да се постигне консенсус по историческите факти, пътят към църковното единство изглежда все още далечен. Теоретическото и практическото пълновластие на папата, така както се е развило на Запад през второто хилядолетие и е достигнало своя връх на Първия Ватикански събор (1869/70 г.), е и остава напълно неприемливо за Православието", твърди австрийската CathWeb. Експертът по икуменизъм проф. Рудолф Прокши от Виена, специалист по историята на Източните църкви, отдавна твърди, че по този въпрос Католическата църква трябва „най-накрая да се придвижи напред”. Проф. Томас Бремер от Мюнстер също е скептичен: "Едно обединение е реалистично в по-далечно бъдеще, когато Католическата църква изпрати по-ясни сигнали за готовност да измени учението и практиката. Но това в момента е необозримо".
Според католическата агенция налице са индикации за подобно "движение" на Католическата църква. Още папа Йоан Павел II в своята енциклика "Ut unum sint" ("Да бъдат всички едно", 1995 г.) прикани да се помисли за прилагането на учението за папския примат съобразно времето. През 1976 г. тогавашният професор по богословие и сегашен папа Йозеф Ратцингер заяви, че „Рим не трябва да настоява повече учението за папския примат да бъде прието от Изтока, както е формулирано то през първото хилядолетие”. Малко по-късно Ратцингер добави, че "просто връщането към древната Църква не е път към бъдещето. Много по-необходим е един път напред”.
Дългогодишният президент на Папския съвет за християнско единство кардинал Валтер Каспер смята, че правила за самоуправлението на униатите, приети въз основа на решението на Втория Ватикански събор през 1962-1965 г., „са модел за възстановяване на пълното общение с отделените (от Рим – бел. пр.) Източни църкви”. Римокатолическото църковно право след събора предвижда за "епископите на католическите Източни църкви (униатските църкви) да не се определят от папата, а да бъдат избирани от съответния синод”. Все пак епископите след това трябва да бъдат утвърдени от папата.
Все още нито от католическа, нито от православна страна има готови концепции, как би могъл да изглежда един епископски примат в обединената Църква, твърди президентът на фондация "Pro Oriente" Йоан Марте. Според него първенство по чест без юридическо пълновластие би било вероятно твърде ограничено. В тази връзка той указа на големите проблеми, които от десетилетия съществуват в рамките на Православието във връзка със свикването на един Всеправославен събор.
"Със сигурност на виенската конференция ще се постигне напредък", заяви митрополитът на Цариградската патриаршия за Австрия Михаил (Стайкос). "Православните и католическите богослови рано или късно вероятно ще намерят разрешение. Важното е обаче дали тези решения ще бъдат приети от отделните църкви и накрая - от Божия народ. Трябва да отбележим, че във всички църкви има влиятелни, ако не и представителни кръгове, които са срещу икуменическото движение".
Православните участници в срещата на комисията в Кипър не се съгласиха с постановката, че всеобщата валидност на решенията на даден събор зависи от съдействието на римския епископ в работата му, докато за другите патриарси се изисква само тяхното съгласие. За католическата страна този принцип е потвърден на ІІ Никейски (т. е. VІІ вселенски - б. р.) събор през 787 г.
Игумен Филип (до миналата година известен като целибатен протойерей Георгий Рябих - б. р.) от Московската патриаршия заяви за Интерфакс, че в Пафос "православните имахме много забележки по този текст и очаквам, че и във Виена ще има доста интензивна дискусия по този проект". От руска страна в комисията участват Волокаламски митр. Иларион, зам.-председателят на Учебния отдел архим. Кирил Говорун и професорът от Московската духовна академия Валентин Асмус. "Задачата на нашата делегация е този документ да отразява православната позиция без никаква двусмисленост, компромис или неправилна интерпретация на светоотеческите възгледи за ролята на римския епископ", заявява свещеникът. "Трябва да признаем, че дълго време католиците отказваха да обсъждат този въпрос с православните, знаейки кардиналните ни различия. Но фактът, че покойният папа Йоан Павел II, както и настоящият Бенедикт XVI се съгласиха тази тема да се включи в обсъжданията на смесената комисия свидетелства за добронамерена стъпка от страна на католиците към православните", счита представителят на Руската православна църква.
Митрополитът на Месиния Хризостом, който представлява Гръцката православна църква, твърди в интервю за сп. "30 giorni", че е изключително важно паството на двете църкви да бъде информирано за развитието на диалога, за приетите текстове и обсъждането им, "защото и в двете църкви има групи консерватори, които макар и "влюбени в миналото" оказват влияние на църковното настояще и объркват "църковното съзнание".
"Дори да се постигне консенсус по историческите факти, пътят към църковното единство изглежда все още далечен. Теоретическото и практическото пълновластие на папата, така както се е развило на Запад през второто хилядолетие и е достигнало своя връх на Първия Ватикански събор (1869/70 г.), е и остава напълно неприемливо за Православието", твърди австрийската CathWeb. Експертът по икуменизъм проф. Рудолф Прокши от Виена, специалист по историята на Източните църкви, отдавна твърди, че по този въпрос Католическата църква трябва „най-накрая да се придвижи напред”. Проф. Томас Бремер от Мюнстер също е скептичен: "Едно обединение е реалистично в по-далечно бъдеще, когато Католическата църква изпрати по-ясни сигнали за готовност да измени учението и практиката. Но това в момента е необозримо".
Според католическата агенция налице са индикации за подобно "движение" на Католическата църква. Още папа Йоан Павел II в своята енциклика "Ut unum sint" ("Да бъдат всички едно", 1995 г.) прикани да се помисли за прилагането на учението за папския примат съобразно времето. През 1976 г. тогавашният професор по богословие и сегашен папа Йозеф Ратцингер заяви, че „Рим не трябва да настоява повече учението за папския примат да бъде прието от Изтока, както е формулирано то през първото хилядолетие”. Малко по-късно Ратцингер добави, че "просто връщането към древната Църква не е път към бъдещето. Много по-необходим е един път напред”.
Дългогодишният президент на Папския съвет за християнско единство кардинал Валтер Каспер смята, че правила за самоуправлението на униатите, приети въз основа на решението на Втория Ватикански събор през 1962-1965 г., „са модел за възстановяване на пълното общение с отделените (от Рим – бел. пр.) Източни църкви”. Римокатолическото църковно право след събора предвижда за "епископите на католическите Източни църкви (униатските църкви) да не се определят от папата, а да бъдат избирани от съответния синод”. Все пак епископите след това трябва да бъдат утвърдени от папата.
Все още нито от католическа, нито от православна страна има готови концепции, как би могъл да изглежда един епископски примат в обединената Църква, твърди президентът на фондация "Pro Oriente" Йоан Марте. Според него първенство по чест без юридическо пълновластие би било вероятно твърде ограничено. В тази връзка той указа на големите проблеми, които от десетилетия съществуват в рамките на Православието във връзка със свикването на един Всеправославен събор.
"Със сигурност на виенската конференция ще се постигне напредък", заяви митрополитът на Цариградската патриаршия за Австрия Михаил (Стайкос). "Православните и католическите богослови рано или късно вероятно ще намерят разрешение. Важното е обаче дали тези решения ще бъдат приети от отделните църкви и накрая - от Божия народ. Трябва да отбележим, че във всички църкви има влиятелни, ако не и представителни кръгове, които са срещу икуменическото движение".
Томас Бремер отбелязва и още нещо важно: гръцката и латинската християнска традиция - независимо от разногласията по актуалния на срещата въпрос – са развили различно богословско мислене. Още не е ясно, дали те могат да се съвместят. Според него „формално изглежда, че има разбиране, например, по отношение на учението за тайнствата. Двете църкви признават седем тайнства, които в общи линии са идентични. Но зад тази действителност стои напълно различно богословие на тайнствата”. Икуменическите разговори досега едва са засегнали тези дълбоки различия и остава да се види, „дали западният и източният начин на богословско мислене и виждане изобщо могат да се съчетаят”.
Снимка Архив: заседанието в Пафос през 2009 г.
