Еп. Игнатий Мидич: Образование без възпитание е опасно

Драги родители и ученици,

драги наши духовни деца.

Наближава денят, когато със своето дете ще отидете в училище, за да го запишете в първи или в по-горен клас. В този случай вие от негово име или искайки неговото съгласие ще решите дали то ще изучава вероучение (в Сърбия предметът се нарича също "Православен Катехизис", бел. пр.) или няма да изучава. Размислете добре, върху вас и върху вашето дете лежи голяма отговорност. Вашият избор или съвет може да е съдбоносен за избора на път в живота за детето. Затова от името на нашата свята Църква ви отправяме това пастирско писмо с желанието то да ви помогне при вземането на това важно за вашия и за живота на вашето дете решение.

Образованието на човека с цел той да бъде полезен на обществото, независимо за каква професия става въпрос, е невъзможно и дори опасно без възпитание. Просто казано, за да бъде човек добър майстор, лекар, държавник, е необходимо преди всичко да бъде добър човек. Едното без другото не става. Ние като Църква, заедно с вас родителите и със съгласието на вашите деца сме призвани днес да възпитаваме децата за по-добро утре и за тях, и за нас. Ако ние не направим това, т.е. ако не възпитаме децата в духа на нашата вяра, това ще направят други, но върху други основи. На какви основи всъщност Църквата иска да възпита своите и вашите деца?

Църквата изхожда от факта, че човек е икона Божия. Бог е сътворил човека по Свой образ като личност, т. е. като абсолютно и неповторимо битие, за да се проявява сам Бог в света чрез човека. Това е преди всичко същността на нашата вяра, открита в Иисус Христос, Синът Божи, Който стана човек и който чрез хората присъства в Литургичната общност. Почитайки и обичайки човека, почитаме и обичаме Бог. Човек и Бог са неразлъчни един от друг. Когато пък отделим човека от Бога, човек става като всяка друга животинка и не се различава от нея. От друга страна, като отделим Бога от човека, тогава Бог се превръща в идея, която често се обръща против човека и неговото достойнство.

Следователно първата и основна цел на катехизацията е да научи нашите деца, бъдещото поколение на нашия народ, да възприемат другия човек като личност, като неоценимо благо, от което зависи и нашия живот. Обаче това не може да бъде открито на човек по друг начин освен чрез общуване в любов. Когато обичаме някого, тогава откриваме, че той за нас е личност, най-ценното битие, което с нищо не може да бъде заменено. С други думи само любовта към човека ни открива, че той е икона на живия Бог, както и това, че човек е най-ценното битие на света.

Втората задача на вероучението е да насочи децата към общение с Бога в Христос, защото единствено в общението с Бога може да се осъществи безсмъртието за човека и сътворения свят като бъдещо възкресение от мъртвите. Всяко същество желае безсмъртие, но човекът е единственият, който осъзнава това. Без осъществяване на тази цел не е възможно да се осъществи предходната цел. Животът има смисъл само тогава, когато не завършва със смъртта. Ако човек се примири с мисълта, че смъртта е край на всичко, тогава няма да има никакво добро, никакъв напредък, тогава животът няма да има никакъв смисъл, следователно и човекът не ще има никаква стойност (ценност). Тази общност (на любовта) може да се изпълни единствено в Литургията като общност с другите хора, защото Бог ни се открива единствено в Христос като човек, а Христос присъства единствено в Литургията и чрез Литургията.

В изграждането на нашето бъдеще участваме всички - и вие деца, и вие родители, държавата чрез училищата и ние като Църква. Единствено всички заедно можем да достигнем до целта.

По милост Божия, Ваш епископ и застъпник пред Бога,
Пожаревско-Браничевски Игнатий

Превод на обръщението от сръбски: о. Стоян Бербатов