Научен симпозиум с участието на млади учени-библеисти от Източна Европа се проведе в началото на тази седмица в германската столица Берлин. Преди началото на годишния конгрес на Световното дружество за новозаветни изследвания (SNTS) със съдействието на Германското изследователско дружество (Deutsche Forschungsgesellschaft) беше проведен двудневният симпозиум, но който се срещнаха двадесетина преподаватели по Свещено Писание на Новия Завет от повечето източноевропейски страни, за да обменят опит и да споделят успехи и трудности. Беше представено състоянието на новозаветната наука в съответните страни, развитието на научния потенциал, преподаването на свещената наука в богословските школи по места, участието в научни проекти.Доц. д-р Предраг Драгутинович от БФ на Белградския университет изнесе доклад за състоянието и бъдещите планове на библеистиката в Сърбия. Доц. д-р Корина Замфир от БФ на университета в Клуж-Напока, Румъния, направи тълкувание на 2 глава от Първо послание на св. апостол Павел до Тимотей, в което разгледа въпроса за отношението към жените в ранната Църква. Доц. д-р Даце Балоде от БФ на университета в Рига, Латвия, представи работата си по проекта „Богослужението в Коринтската църква”, като говори за протичането на евхаристийните събрания в тази апостолска община. Проф. д-р Дйорди Бенйик от БФ на университета в Сегед, Унгария, се спря върху въпроса за юдейското разследване и съд над Иисус Христос, както са засвидетелствани от четиримата евангелисти. Д-р Святослав Рогалски от БФ на университета в Минск разказа за живота и изследователското дело на видния православен новозаветник проф. д-р Николай Никанорович Глубоковски, който е и първият професор по Свещено Писание на Новия Завет в БФ на СУ „Св. Климент Охридски”. Проф. д-р Жолт Гереб от университета в Клуж-Напока представи състоянието на новозаветната наука в десетките богословски факултети (православни, протестантски и католически) в Румъния.Новозаветни учени, професори и преподаватели в университетите на различни европейски страни, бяха сред публиката на симпозиума и участваха в обсъжданията на докладите. В двата дена на симпозиума се създаде наистина творческа атмосфера, от която се обогатиха всички. Установиха се нови контакти между учените, особено от европейския Изток и Запад, и се планираха бъдещи съвместни инициативи и по-широко сътрудничество, включително обмен на студенти и докторанти, размяна на научни издания, взаимно ползване на научната литература, която все още не достига в страните на Източна Европа.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k8ff
