От 3 до 6 юни в гръцкия град Волос се проведе международна богословска конференция на тема: „Нео-патристичен синтез или Пост-патристично богословие: Може ли православното богословие да бъде контекстуално?” (вж. тук)
Както Двери БГ съобщи още в началото на конференцията, тя бе открита от митрополита на Димитриада Игнатий, а първият лектор беше професорът по Патрология от Белградския богословски факултет прот. Владан Перишич, който говори на тема: „Литургическото богословие като контекстуално богословие в патристичната епоха и днес”.
За да усвоим някоя библейска истина, изтъкна проф. Перишич, е добре да разберем културната рамка (т. е. контекста), в която тя се намира. Това е едно от нещата. Съвсем друго нещо е да се твърди, че тази истина е толкова тясно свързана с тази култура, че тя зависи от нея. Истините на Божественото откровение не могат да се оценяват с критериите на културата. Освен това понякога културата може да допринесе за разбирането на истините от Откровението, но по-често тя може да попречи за това. Затова винаги трябва да имаме предвид, че християнското послание е във времето и пространството, но не за времето и пространството.
Един от лекторите на второто заседание в петък, 4 юни, беше прот. Джон Бер, декан на Богословския факултет "Св. Владимир" в Ню Йорк. Разглеждайки в своята лекция събитията от миналия век, той в началото изследва появата на Нео-патристичния синтез и ограниченията, които той налага. По-нататък о. Джон се спря на строго специфичната насоченост и фрагментарност на тази богословска дисциплина, указвайки и на възможните нови разклонения в нея.
Връщането към отците, за което призовававаха о. Георги Флоровски и другите богослови, които се намираха в изгнание на Запад, е било смятано от тях и като освобождение от „озападненото” богословие на тяхното минало и като освобождение от „озападнената” религиозна философия на Булгаков. Но като отдава особена важност предимно на „ума” на отците, а не на техните конкретни текстове, Флоровски като че ли също е черпел от извора (на философското наследие) на романтизма и идеализма. По думите на отец Джон наследството на Нео-пастристиката е двупосочно - то е било полъх на свеж въздух и вдъхновение за много велики дела, но същевременно е лишавало от смелост богословските размисли най-вече с това, че не е обръщало достатъчно внимание на особеностите на всеки един Отец и защото е налагало мнението, че може да се богословства само през призмата на Патристиката.
В третия ден митр. Иоан Зизиулас говори на тема „Реалност и актуалност на Нео-патристичния синтез". В началото той представи някои от аспектите на съвременното православно богословие, като обясни как о. Георги Флоровски е разбирал и артикулирал Нео-патристиката. В допълнение към това митр. Иоан спомена и някои от параметрите на Нео-патристичния синтез, които се отнасят за диалога на православното богословие със съвременната култура (съвременните тенденции във философията, изкуството и т. нат.). Също така разгледа и въпроса, дали православното богословие може да изрази себе си в рамката на съвременността, с други думи дали може да даде отговор на предизвикателствата на екзистенциалната философия (въпросите за свободата, другостта и др.), на актуалните обществени проблеми (правата на жените и т. нат.), на въпросите от етиката (отношенията между индивида и общността, човешките права, демокрацията) чрез помощта на еклесиологията на общността.
В заключение митр. Зизиулас представи някои от основните принципи (ключове) за разбиране и приемане на съвременното богословие като контекстуално – това са екзистенциалната интерпретация на Триадологията, Пневматологичната еклисиология като отговор на отношенията между личността и общността, евхаристийният характер на православното богословие, есхатологичната онтология и интерпретацията на Преданието. Накрая той даде положителен отговор на основния въпрос на конференцията – възможно ли е да разбираме съвременното православно богословие като контекстуално.
Конференцията приключи своята работа със следобедната неделна сесия, състояла се след празничната литургия в храм „Възнесение Господне”
Освен споменатите лектори в конференцията участваха и други изтъкнати богослови на нашето време.
Подготви свещ. Стоян Бербатов
