Известният съвременен богослов изнесе лекция в Москва за проблемите на енорийския живот днес
„Общение и енорийски живот в началото на третото хилядолетие” – това беше темата, която избра за лекцията си в Москва православният богослов и автор на много книги, професорът от атинския Институт за политически науки и международни изследвания Христос Янарас. Откритата среща на учения с енориашите от храма на св. мчца Татяна при Московския университет се проведе на 8 май в притвора на университетския храм.Още от самото начало Янарас подчерта, че принципно не може да се съгласи с разпространената днес гледна точка, че църковната енория – това е нещо в сферата на услугите, че тя е необходима „за обслужване на религиозните потребности на хората”. Православната енория е истинска евхаристийна общност, където енориашите стават семейство, променят живота си и дори „произвеждат култура”, смята богословът.
За обосноваване на мисълта си той се обърна към събития с хилядолетна давност – към църковната схизма, разделила християнството на две части: източна и западна. В названията и на двете традиции е запазена думата „католична”, но от католици и от православни тя се разбира различно! По думите на лектора, на Запад „католичността” може да се измери само „количествено”, тя е свързана с „понятието за глобалност”, със събирането на цялата църковна пълнота около единствен център – Ватикана. Според западният модел, както го схваща Янарас, „главата на Църквата е безгрешен, тъй като е длъжен да изправя грешките на останалите, като отгоре назначава епископи и като ги контролира административно”, което в своя логически край води до „тоталитаризъм”.
На Изток пък „католичността” възприемат преди всичко като „единство, като пълнота на истината”. Нали за да разберем какво е майчинство не трябва да всяка цена на видим всички майки, а е достатъчно да се запознаем с „точната майка”. По същия начин, за да си съставим понятие за любовта, достатъчна е и една влюбена двойка. Тези примери даде професорът. Същото е и в Православната църква – нейната „истина се реализира и проявява във всяка поместна църква” и поради това не съществува никаква необходимост от централизирана администрация. Във всяка поместна църква и във всяка енория се извършва обща евхаристийна трапеза, която съединява всички верни в любовта.
Защо – попита ученият – ходим на църква? И сам отговори: „Някои мислят, че затова, за да станем добри деца. За това обаче съвсем не е нужно да ходим на църква – можем да постъпим пионери или скаути и т. н. Аз пък идвам в църквата, за да разбера истина ли е, че смъртта се побеждава със смърт? Отговора на този въпрос ние слушаме на всяка литургия, във всяка енория, където се въплъщава главното събитие на християнството” – каза Янарас.
Гръцкият богослов подчерта, че този „отговор” подбужда хората да променят начина си на живот, при това по такъв начин, че „да споделят собственото си Аз, та да се приобщят към вечното битие”. Така че енориашите не могат да остават в черупката на своя индивидуализъм: „не може енориашите да не се познават един другиго и всеки сам по себе си да идва и да си отива”, „заради собствените си индивидуални духовни потребности”.
Всяка религия ни призовава да ставаме по-добри, но само Църквата зове своите вярващи да станат истинска общност, „тяло на един народ, което произвежда култура – тоест може да опише духовния си опит в живописта, архитектурата, музиката и други видове изкуство” – поясни говорещият. Той беше категоричен: „Ако енорията или епархията не произвеждат нищо, което има отношение към нещо по-висше, може би това не е енория в пълния смисъл на думата, а някаква пяна…”
За православната енория, разбирана именно в този смисъл, днес е настъпила „най-сложната епоха”, предполага богословът, тъй като основният приоритет в съвременната култура е индивидуализмът. Ученият се спря подробно върху проблема за възпитанието на децата, които от млади научават най-важното – чрез натискането на различни бутони да получават „илюзията за всесилност”, придобивайки по този начин една своеобразна „душевна инвалидност”, която не им позволява „да излязат от своето Аз”, а оттам и да създават нормални семейства и т. н.
Резюмирайки казаното, гостът от Гърция сподели: „Енорията е място, в което сме длъжни да започнем всичко отначало, където трябва да се променя целият ни живот, в който да се връща влюбеността, пламенността, страстността”.
Отговаряйки на въпроси на слушатели, професорът разказа, че съвременните енории в Гърция, а и в други страни, „преодоляват последствията от озападняването”, т. е. от всепроникващия култ към индивидуализма. Едновременно с това, той отбеляза и примери за православно възраждане, когато „големи енории изведнъж се раждат „на пусто място”, по инициатива на студентската младеж, търсеща общение с Църквата. При това той подчерта, че главното при православната енория съвсем не е пищността на интериора (което може да се смята за признак на „селящина”, както предаде думите му преводачът), а стремежът енориашите „да се променят вътрешно”.
„Как виждате ролята на епископа?” – попитаха професора. Янарас отговори, че сега, както и в древността, епископът трябва да бъде, преди всичко, отец за вярващите, макар днешните условия да изискват от него най-вече административни способности. Гостът отговори накратко на още много въпроси: относно ролята на председателя на енорията, взаимното проникване на монашеската и на мирянската аскетическа практика, възпитанието на децата, отношението към новите членове на дадена енория и дори относно финансово-икономическата криза в Гърция днес. В заключение той призна, че за първи път попада в храм на света мчца Татяна – покровителката на покойната му съпруга и за него това е особено скъпо.
Превод: Борис Маринов
Превод: Борис Маринов
