Традиция вече стана през Петата неделя на Великия пост клирици на Българската източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия да се оттеглят за молитва. Тази година домакин на уединението беше църквата „Всех скорбящих радост“ в Индианаполис, щата Индиана. Двадесет и деветима свещенослужители от епархията, както и двама свещеници, приятели от други канонични юрисдикции, „по монашески“ се уединихме за няколко дена в усърдна молитва, която включваше целия канон на св. Андрей Критски, целия Акатист на св. Богородица, вечерни и утринни богослужения по Постния триод и св. Златоустова литургия в съботата, по време на която се извърши ръкоположението на о. йерод. Кирил от скита „Св. Максим Изповедник“ в йеромонашески чин.
Разбира се, централно място в телесното ни усамотяване и духовно вглъбяване беше смирението, покаянието, изповедта и приобщаването със св. Тайни.
Всичко това сторихме единодушно с единствената цел чрез пост, молитва, богослужба, взаимна прошка и цялостно преобразяване, с помощта на Божията благодат, нашите души, сърца и умове да се приближат колкото е възможно по-близо до Господа Иисуса Христа.
С активно участие по време на шестте сесии всички ние с думи и на практика се утешихме духовно като употребихме езиците си не само за събеседване, но и като възхвалихме присъствието на благодатните огнени езици на Светия Дух, Който „явно ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии“ (1 Кор. 4:1).
През тези дни се усъвършенствахме в знанието да учим другите, което, ако се усвои без да изживяваме нещата, които проповядваме, тогава пълним главите си само с топъл въздух. За разлика от тези, които достигат Луната с машини, ние по съвета на стареца Паисий Атонски обсъждахме вършенето на всичко необходимо да достигнем до Бога без машини.
От голямо значение за нас беше това духовно събиране с оглед единението и централизацията на епархията. Всеизвестна истина е, че като разединени, народите не могат да бъдат в единен свят. Така и противостоящи един на друг свещеници не могат да се радват на обединена епархия. Много направихме в това отношение клирът ни да бъде единен и то не само административно, но и по сърце и ум в Бога. За наша утеха и Господ беше сред нас и ни увери, че само с Неговата благодат можем да водим православен начин на живот в тези неправославни страни.
Чрез пост и молитва също имахме възможност заедно да възхвалим Бога и св. Богородица, да изпитаме сърцата си и да се презаредим духовно за по-успешно освобождаване от греха по пътя на спасението.
Духовната среща ни обогати и в подражаването на Спасителя Христос по отношение на въздържанието и лишението от материалните блага на този свят. Чрез реориентация на волята и въздържание от различни видове храни установихме, че следва да укрепим дисциплинаростта си като православни християни, за да разпознаваме Божията воля и присъствие в Православната ни църква.
Особено оживена беше дискусията по въпросите: Как трябва да мисля за себе си? Как да се променя и какъв диалог да проведа с душата си? За кого и за какво да се моля на Бога? Кого да имам за пример в Св. Писание и кого да отбягвам? Какво трябва да правя, за да не забравя да се моля, да чета св. Библия, да благодаря на Бога и да не се отдалечавам от Неговото присъствие?
Участието в отговорите на въпросите обаче беше само първата крачка за духовния вървеж. Другата страна на монетата е съгласието ни да променим нещата в нас в съответствие с отговорите на въпросите, пак с надеждата „сами себе си и един другиго и целия наш живот на Христа Бога да отдадем“.
Положихме усилия да разберем Божия воля ли беше това наше „говение“. И се уверихме, че съгласно съвета на св. Нил Сорски († 1508 г.) останахме верни на традициите на св. отци и учители на Църквата и на Господните заповеди. Оставихме обаче настрана изказванията на някои, че днес е трудно и почти невъзможно да живеем според изискванията на св. отци.
Плод на нашето усамотяване бяха и кратките становища по неотложни проблеми относно еволюцията на творението, даряването на органи, кремирането на умрели, хомосексуализма, абортите, брака, разводите, Кръщението, Миропомазването, Покаянието, Изповедта, св. Причастие, приемането на неправославни в църквите ни, масонството в нашите среди и възпитанието на децата. Окончателните текстове подлежат на приемане от Епархийския годишен събор през юли 2010 г., след което ще се разпространят като становище на епархията.
Благодарим на Бога, че чрез Божията благодат нашето молитвено усамотяване беше действително време на преображение за нашето съществуване и духовно обновление на душите и умовете ни.
