Напусна ни един предан на епархийското църковно дело пастир. Иконом Христо Борисов Христов е роден на 14 септември 1925 г. във Варна. Завършил е осми клас на Сухиндолската гимназия и пети клас на Пловдивската духовна семинария от 1939 до 1943 г. Ръкоположен е за дякон и свещеник от Американския и Австралийски митрополит Андрей през 1956 г., който му дава и протойерейска офикия през 1962 г. През 1974 г. отец Христо е повишен в икономство от Знеполския епископ Йосиф, управляващ Акронска епархия (Диков, сетне Ню-Йорски митрополит). Отец Христо бе енорийски свещеник в църквата "Св. Илия" в Акрон от 1957 до 1959 г. Временно служи и в храма "Св. Климент Охридски" в Диърбърн, Мичиган. От 1959 г. до 1994 г. служи в Акронската църква "Св. Тома". По време на активното си служение отец Христо беше многократно епархийски съветник: 1964-1970 г. при митрополит Андрей; 1974-1978 г. при епископ (сега митрополит) Симеон; 1980-1988 г. при епископ (сега митрополит) Дометиан и митрополит Йосиф. Завърши служението си като протосингел на Акронската епархия до възстановяването на Американската и Австралийската епархия през 1989 г.
Достоен паметник на 38-годишното му служение е построената от него църква "Св. Тома" в Акрон, която Негово Светейшество Българският патриарх Максим освети през 1978 г.
От пенсионирането на отец Христо през 1994 г. до своята смърт на 31 януари 2010 г. заедно със съпругата си попадия Мария той живее в топлия Финикс, щата Аризона. Отец Христо остави след себе си попадия Мария, трите си дъщери Емилия, Синтия и Христина и внук Йосиф. Опелото му беше във Финикс, а погребението - в семейната гробница в Акрон, Охайо.
Гореща благодарност дължим на отец Христо за положените старания и пастирска ревност за обгрижването в продължение на десетилетия на духовните чеда на Българската православна църква в Америка. Неговите трудове дадоха добри плодове и затова той се радва на признанието и любовта на своите пасоми. Дълго ще помним неговото усърдие и прилежание по Бога.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта му.
{moscomment}
Гореща благодарност дължим на отец Христо за положените старания и пастирска ревност за обгрижването в продължение на десетилетия на духовните чеда на Българската православна църква в Америка. Неговите трудове дадоха добри плодове и затова той се радва на признанието и любовта на своите пасоми. Дълго ще помним неговото усърдие и прилежание по Бога.
Бог да го прости! Да бъде вечна паметта му.
{moscomment}
