На 12 ноември в катедралния храм "Св. Климент Охридски" в Скопие се открива редовният годишен Архиепископски църковно-народен събор на Македонската православна църква, в който ще вземат участие представители от всички епархии и институции на МПЦ, съобщиха за "Двери" от канцеларията на МПЦ. Сред главните теми на събора ще бъдат промени и допълнения към действащия Устав на МПЦ и съгласуването му със законите на РМакедония, както и резултатите от процеса на денационализацията на църковното имущество. Съборът ще започне със св. литургия и неговото начало ще бъде открито за медиите. След това работата ще протича при закрити врати.
Както "Двери" вече съобщи, на този събор ще бъде официално прието наименованието на Македонската православна църква - Охридска архиепископия, с което име тя е регистрирана в държавата. Това предизвика отзвук в македонските, в гръцки, а също и в български медии, като някои от тях видяха в промяната опит за дипломатическа отстъпка в спора с Гърция за името на Македонската православна църква. Опасенията пък на някои среди в Македония бяха, че по този начин постепенно "Охридска архиепископия" ще остане единствено в употреба като наименование на Македонската църква. Тогава Преспанско-Пелагонийският митр. Петър обясни, че по този начин правно се прецизира написаното в устава на МПЦ, а именно, че Охридската архиепископия е възобновена в лицето на Македонската православна църква на Църковно-народен събор на 4 октомври 1958 г.: "С прецизирането на името дооформяме наименованието на Църквата ни и потвърждаваме това, което е известно на всички - че по тези земи сме имали Църква, която датира от апостолско време и има зад себе си континуитет и древност от десет века. Най-доброто доказателство за това е титулът на главата на Църквата, който според устава на МПЦ гласи: архиепископ Охридски и Македонски".
Български емигранти и учени изпратиха отворено писмо до Негово Светейшество Българския патриарх Максим, в което изразиха безпокойствието си от решението на Македонската православна църква да включи в официалното си название и името "Охридска архиепископия" и настояха за реакция от страна на Българската православна църква. Не е известно дали въпросът ще бъде обсъждан на протичащата в момента сесия на Св. Синод на БПЦ. Представители на организацията на българите в Македония "Радко" са изпратили протестно писмо до предстоятеля на МПЦ архиепископ Стефан срещу включването на наименованието "Охридска архиепископия" към официалното наименование на МПЦ.
Македонската православна църква, която се отдели от Сръбската църква през 1957 г., все още не е получила признание от останалите православни църкви. От своя страна Сръбската църква създаде на територията на Македония своя "Охридска архиепископия", оглавявана от местния митрополит Йован Вранишковски, който понастоящем се явява и член на Архиерейския събор на СПЦ.
Български емигранти и учени изпратиха отворено писмо до Негово Светейшество Българския патриарх Максим, в което изразиха безпокойствието си от решението на Македонската православна църква да включи в официалното си название и името "Охридска архиепископия" и настояха за реакция от страна на Българската православна църква. Не е известно дали въпросът ще бъде обсъждан на протичащата в момента сесия на Св. Синод на БПЦ. Представители на организацията на българите в Македония "Радко" са изпратили протестно писмо до предстоятеля на МПЦ архиепископ Стефан срещу включването на наименованието "Охридска архиепископия" към официалното наименование на МПЦ.
Македонската православна църква, която се отдели от Сръбската църква през 1957 г., все още не е получила признание от останалите православни църкви. От своя страна Сръбската църква създаде на територията на Македония своя "Охридска архиепископия", оглавявана от местния митрополит Йован Вранишковски, който понастоящем се явява и член на Архиерейския събор на СПЦ.
