Църквата "Света Богородица Перивлепта" в Охрид е един от най-красивите и представителни паметници от 13 век, която е част от Световното културно наследство на Охридския регион и е включена в списъка на ЮНЕСКО. Нейните стенописи са в много лошо състояние и се нуждаят от спешни консерваторски и реставраторски дейности. Американското правителство е отделило 650 000 долара като дарение за реализацията на част от проекта. Четири години са предвидени за негова пълна реализация и са необходими 1 111 800 евро, от които 833 850 евро се очакват да постъпят от дарения, спонсорства, средства от фондации, докато 277 950 евро ще трябва да бъдат осигурени от националния бюджет.
За проекта отговарят Службата за защита на паметниците на културата и Музеят в Охрид, заедно с Националния консерваторски център като и Македонската православна църква като партньори.
Освен възстановяването и консервацията на фреските, е предвидена и консервация и реставрация и на други сгради, които са част от комплекса: изоставеният Северен конак, камбанарията и сградата на някогашния Музей на славянска писменост, след което те ще получат възможност отново да бъдат ползвани и посещавани от туристите.
"Св. Богородица Перивлепта "е построена през 1295 г. със средства на византийския етериарх Прогон Сгур, зет на император Андроник II Палеолог. Тя е кръстокуполна, с тухлена керамопластична украса.Прочутите солунски художници Михаил и Евтихий са изографисали наоса и нартекса, като се счита, че тяхната живопис е сред най-ярките постижения на т.нар. ренесанс на Палеолозите. По-късно, през 1364-65 г. учениците на известния Охридски художник от първата половина на XIV век Йоан Теориян изписват страничните параклиси. През XV век църквата става седалище на Охридската архиепископия, а в нея се пазят и мощите на свети Климент. В Галерията в двора е разположена една от най-представителните колекции на византийски икони, като тук е и гробът на възрожденеца и поета Григор Пърличев, както и чешмата от 1935 г., дарение от семейството Чобановиќ.
"За всеки от елементите, по които ще се работи, ще бъде изготвен специален проект", каза архитектът Мирка Илоска. "Състоянието на повредените фрески е тревожно, но първо ще се работи за отстраняване на причините за това състояние. Ако не санираме стените, ако не извършим хидроизолация, ще вършим сизифовски труд. Паралелно с това ще се работи и върху стенописите на църквата, но и върху други обекти".
Комплексът ще остане отворен за посетителите и ще продължи да функционира като активен църковен обект. Планирано е северният конак да бъде превърнат в магазин за продажба на сувенири, в него ще има офис на Дебарско-Кичевската епархия. В сградата на Музея на славянска писменост ще бъде разположено седалището на епархията, а комплексът като цяло ще бъде осветен, а дворът ще бъде пригоден за кратковремен престой на посетители.
