На своето редовно заседание на 15 октомври съборът на висшия клир на Гръцката православна църква излезе със следната декларация относно православно-католическия диалог.
"Йерархията на Гръцката църква на своето следобедно заседание на 15 октомври т. г. обсъди по предложение на Блаженейшия архиепископ на Атина и цяла Гърция Йероним въпроса за диалога между православните и римокатолиците.
В началото беше прочетено обръщението на Вселенския патриарх г-н Вартоломей относно т. нар. "Изповедание на вярата", което беше подписано от клирици, монаси и миряни, както и бяха прочетени писмата на уважаемите митрополити до Св. Синод с цел да бъдат запознати с текста, който беше подписан в Равена и проекто-текста, който ще бъде обсъждан през следващите дни в Кипър относно главенството на папата през първото хилядолетие. За тези неща вече беше говорено на заседанието на постоянния Св. Синод (12-членен - б. р.) през изминалия септември.
След като прочете горните текствое, Негово Блаженство архиепископът покани Негово Високопреосвещенство Никополския митрополит Мелетий, председател на синодната комисия за междуправославни и междухристиянски връзки, митрополита на Месиния Хризостом, представител на Гръцката църква в диалога с римокатолиците, и митрополита на Перистери Хризостом, като запознат с въпроса, да осведомят висшата йерархия както за развитието на въпросния диалог, така и с текста от Равена и заседанията на Смесената комисия, които ще се проведат през идните дни в град Пафос на остров Кипър. Последва обширен диалог, в който взеха участие много архиереи, които се изказваха с чувство за отговорност и осведоменост по тези важни въпроси. По време на обсъжданията се оформиха следните позиции:
1. Подчерта се необходимостта от по-нататъшно пълно осведомяване на Св. Синод на Йерархията по тези важни въпроси. Беше заявено, че висшата йерархия трябва да е запозната с всички фази на диалога, в противен случай никакъв текст не може да обвърже Църквата. Това изисква и съборният характер на Църквата.
2. Диалогът трябва да продължи, но в православни еклесиологични и канонични рамки, винаги след съгласуване с Вселенския патриарх, каквото е общоправославното решение.
3. Представителите на нашата Църква в този диалог имат ясно познание за православното богословие, еклезиология и църковно предание и влагат своите знания и сили за постигането на целта "да бъдат всички едно", "в истината" и в необходимите богословски рамки и решения на всеправославните съвещания.
4. Текстът в Равена и текстът, който ще се обсъжда в Кипър, са валидни само, ако бъдат одобрени от поместните автокефални църкви, следователно и от Гръцката църква, която е съборна. Практически това означава, че не е възможно да има "свършени факти" без синодално решение на Йерархията. Йерарсите са пазителите на Православното предание, както изповядват епископите по време на своята хиротония.
5. Относно текста, който ще се отнася до главенството на папата през първото хилядолетие, беше дадено указание на представителите на нашата Църква, което те да поддържат, така че в крайния текст да бъде включена каноничната позиция за главенството на папата през първото хилядолетие в контекста на Вселенските събори и според 3-о правило на Втория вселенски събор и 28-о правило на Четвъртия вселенски събор.
6. Йерархията на Гръцката църква следи и ще продължава да следи в бодърстване диалога между Православната църква и инославните, и именно затова счита, че разпространяваният текст на "Изповеданието на вярата" е излишен. Моли вярващите да се доверяват на пастирите си и да странят от действия, които е възможно да създадат допълнителни проблеми.
Горното обсъди и реши единодушно Йерархията на Гръцката църква с чувство на отговорност пред Бога, неповредената наша вяра и предание и благочестивия народ, за Божия слава и благополучие на Църквата".
1. Подчерта се необходимостта от по-нататъшно пълно осведомяване на Св. Синод на Йерархията по тези важни въпроси. Беше заявено, че висшата йерархия трябва да е запозната с всички фази на диалога, в противен случай никакъв текст не може да обвърже Църквата. Това изисква и съборният характер на Църквата.
2. Диалогът трябва да продължи, но в православни еклесиологични и канонични рамки, винаги след съгласуване с Вселенския патриарх, каквото е общоправославното решение.
3. Представителите на нашата Църква в този диалог имат ясно познание за православното богословие, еклезиология и църковно предание и влагат своите знания и сили за постигането на целта "да бъдат всички едно", "в истината" и в необходимите богословски рамки и решения на всеправославните съвещания.
4. Текстът в Равена и текстът, който ще се обсъжда в Кипър, са валидни само, ако бъдат одобрени от поместните автокефални църкви, следователно и от Гръцката църква, която е съборна. Практически това означава, че не е възможно да има "свършени факти" без синодално решение на Йерархията. Йерарсите са пазителите на Православното предание, както изповядват епископите по време на своята хиротония.
5. Относно текста, който ще се отнася до главенството на папата през първото хилядолетие, беше дадено указание на представителите на нашата Църква, което те да поддържат, така че в крайния текст да бъде включена каноничната позиция за главенството на папата през първото хилядолетие в контекста на Вселенските събори и според 3-о правило на Втория вселенски събор и 28-о правило на Четвъртия вселенски събор.
6. Йерархията на Гръцката църква следи и ще продължава да следи в бодърстване диалога между Православната църква и инославните, и именно затова счита, че разпространяваният текст на "Изповеданието на вярата" е излишен. Моли вярващите да се доверяват на пастирите си и да странят от действия, които е възможно да създадат допълнителни проблеми.
Горното обсъди и реши единодушно Йерархията на Гръцката църква с чувство на отговорност пред Бога, неповредената наша вяра и предание и благочестивия народ, за Божия слава и благополучие на Църквата".
