Учебният курс по история на световните религии може успешно да бъде използван за просветителски и мисионерски цели. За това свидетелства новата книга на известния руски проф. Андрей Зубов "Лекции по история на религиите". Проф. Андрей Зубов е доктор на историческите науки, директор на центъра "Църква и международни отношения" към Московския държавен институт по международни отношения към МВнР на Русия, зав. катедра История на религиите в Православния университет "Св. Йоан Богослов". В книгата авторът, православен християнин с 30-годишен "стаж", не крие своето изповедание, но и не го натрапва. Например, разказвайки за древните хора, за произхода на материалната култура, писмеността и държавите, той убедително показва, че зад всички тези постижения стои "колосално напрежение на силите за постигане на вечността", търсене на пътища за "връщане в загубения рай". И обратно - "Когато човек се отказва от своята духовна задача, той губи и достиженията си в цивилизационен план", такъв е главният извод от първата лекция.
Издателите считат, че този подход е мисионерски. Именно затова, твърдят те, лекциите на проф. Зубов са толкова популярни в интернет - не абстрактна жажда за знания, а духовни търсения карат хората да ги свалят и слушат. За 15-е години, изминали от времето на прочитане на тези лекции, мисионерската работа на Църквата "се оказа по-слаба, отколкото всички се надявахме". В ситуация, когато "умовете и сърцата на хората както и преди са открити за всички ветрове", такава книга "в която спокойно, уравновесено и много професионално се разглежда различният религиозен опит, при това от човек, който не крие своята конфесионална принадлежност" е изключително необходима, счита издателят Евгений Денисов. Проф. Зубов разказва, че първият курс лекции по история на религиите е създал през 1988 г. като преподавател в Московската духовна академия, където преди това такъв курс не се е четял. "Не се страхувайте да изучавате не своето, неправославното, да виждате в различните религиозни традиции общото, разликите и техните причини", е била водещата идея на А. Зубов. "Най-важното е да не се отнасяте към вярата като "елемент на националното самосъзнание": това непременно поражда "ненавист към другия", счита професорът.
Отговаряйки на въпрос за днешните спорове за преподаването на религия в училище, професорът подчертава, че той е принципен привърженик на идеята учениците да се запознават с основните религиозни традиции на света. Това може да стане в рамките на курса "История на религиите" и в рамките на грамотно направен курс по Основи на православната култура, но "в никакъв случай не бива да се разделят децата: русначетата да учат православие, а татарите - ислям. Това ще доведе до още по-голямо разделение в обществото", е категоричен ученият. Той е убеден, че новият предмет трябва да бъде изключително светски, а неговата задача е "без да губиш своето, да се научиш да разбираш, уважаваш и по приятелски да обичаш чуждото".
Особено важен е проблемът са кадрите за преподаването на новата дисциплина. Според него, работата върху новия курс трябва да започне с подготовката на учителите. "До първия випуск на учители със съответната специалност от педагогическите вузове категорично не бива да започваме с този експеримент! Тук няма нужда да бием барабана. В случая важи: по-тихо вървиш - по-далеко стигаш", подчертава авторът на новата книга, който е еднакво уважаван учен и в светските академични среди, и в църковните.
Учебният курс по история на световните религии може успешно да бъде използван за просветителски и мисионерски цели. За това свидетелства новата книга на известния руски проф. Андрей Зубов "Лекции по история на религиите". Проф. Андрей Зубов е доктор на историческите науки, директор на центъра "Църква и международни отношения" към Московския държавен институт по международни отношения към МВнР на Русия, зав. катедра История на религиите в Православния университет "Св. Йоан Богослов". В книгата авторът, православен християнин с 30-годишен "стаж", не крие своето изповедание, но и не го натрапва. Например, разказвайки за древните хора, за произхода на материалната култура, писмеността и държавите, той убедително показва, че зад всички тези постижения стои "колосално напрежение на силите за постигане на вечността", търсене на пътища за "връщане в загубения рай". И обратно - "Когато човек се отказва от своята духовна задача, той губи и достиженията си в цивилизационен план", такъв е главният извод от първата лекция. 











