Трите чудотворни икони на Божията Майка и мощите на Божии угодници пристигнаха в Бургас и плениха бургазлии
На 9 септември около 15.30 часа в бургаския катедрален храм „Св. св. Кирил и Методий” пристигнаха три икони на Света Богородица и ковчеже със свети мощи.Светините дойдоха след гостуване в Поморие и Несебър. Те ще останат изложени за поклонение до петък 11 септември, когато около 15.00 часа заминават за Силистра.Иконите са „Тихвинска”, „Услишателница” и „Ефеска”.Светите мощи са на св. Мария Магдалина, св. Христина, св. Варвара, св. Фотина Самарянка, а така също и на св. преподобномъченица Рафаила Чигринска, преподобна Евстохия Патмоска, преподобна Елена Киевска Христа ради юродива и преподобна Анна Кашинская.Светините идват у нас от Киев, от мъжкия манастир „Свето Въведение Богородично” и са придружавани от игумена архимандрит Дамян, украински иеромонаси и свещеници. Това е същият манастир, където се е подвизавала светицата от български произход Димитра Силистрийска. Неотдавна нетленните й мощи бяха донесени в родния й град Силистра пак от братството на този манастир.
Тихвинска икона – тази икона е чудотворно копие на знаменитата Тихвинска икона. Копието, което сега е у нас също е станало известно поради многото си чудеса. Образът на Света Богородица Тихвинска помага особено много при безплодие.
Ефеска икона. Също известна икона на Божията Майка прославена с множество чудеса на изцеления. Тази икона е изключително красива и пленява богомолеца с неземната кротост и спокойствие, излъчвани от Небесната Царица.
Услишателницата също е чудотворна икона, чийто оригинал се намира в олтара на Зографския манастир. Украинската Услишателница обаче е украсена със златни лилии и от трите икони е единствената, облечена в ризница. Другите две също имат златни ризници, но на украинската граница не било възможно да преминат с толкова много злато по себе си, затова монасите го свалили, оставяйки златен обков само на най-малката. Любопитното при нея е, че е обикновена хартиена икона, която най-неочаквано сама се обновила и започнала да върши много чудеса. Иначе и трите икони имат златен обков и множество украшения от скъпоценния метал – кръстчета, бижута и пр., дарявани от признателните богомолци за извършените чудеса.
Множество християни дойдоха да се поклонят на Чудотворните икони и мощите. Хората търпеливо чакаха своя ред на дългата опашка, държаха се почтително и благоговейно и с респект влизаха в храма.
„Необикновено е чувството, когато човек се докосва до такива светини – каза предстоятелят на храма о. Петър. – Когато преди известно време бях на поклонение на Божи гроб изпитах същото чувство! Прави ми впечатление още, че докато чакат и се покланят на светините хората не говорят, концентрирани са, молят се, има ред и дисциплина, а не както е обикновено по време на службите. И това ме изненадва. Окозва се, че България има вопиюща нужда от поклонение пред светостта, защото изкушенията вече ни заливат отвсякъде. Трудно е да накараме младите хора да станат православни, защото самото Православие е трудно. Но пък духовната радост и удовлетворение, които то дава са най-хубавото чувство и най-голямото блаженство.”
„Тази нощ е неописуема, защото човек се докосва до Бога, - сподели и о. Севастиан, който помазваше до късно богомолците с осветен елей. – Досега в Бургас не се е случвало такова нещо! Учудвам се, че има толкова много хора, учудвам се, че заставайки пред иконите, те наистина се молят...”
И наистина тези три дни Бургас беше осветен и благословен от присъствието на Небесната Царица в лицето на Нейните икони. Радостен е фактът, че тези светини идват от една братска страна, с която отдавна забравихме или бяхме накарани да забравим, че имаме общи корени – Украйна.
Имахме удоволствието да поговорим и с благочинния на Свято-Введенския манастир отец архимандрит Еразъм и ето какво сподели той с нас:„Където и да отидем със светините в България навсякъде ни посреща множество народ. Така беше в Поморие и в Несебър, така е и сега в Бургас. Така беше и когато донесохме в Силистра мощите на нашата матушка преп. Димитра.”
Когато го попитахме дали лесно общуваме помежду си въпреки езиковата бариера той отвърна: „В разговорния език не ни е много лесно. Ние ви разбираме, но когато почнете да говорите малко по-бързо – край, вече не успяваме да ви разберем, валидно е също и обратното. Но забележителното е, че в Литургията ние се разбираме напълно! Излиза, че нашият общ език е в Църквата. И тъкмо това ни съединява. Затова и навсякъде, където и да отидем в България ние служим Литургия.
Също така вие почитате нашите светии, а ние – вашите. Ние честваме светите братя Кирил и Методий, св. Иоан Рилски, светите 26 Зографски преподобномъченици, а също и Зографската Услишателница. Така че, общението между нас е неразривно!
Православието не знае граници, защото е скрепено от веригите на Църквата и богослужението. Наистина вие служите по нов стил. Новият стил не е хубаво нещо. Ние пък в Украйна сме по стария. Но това не пречи да сме в общение! Ето тук служихме Рождество Богородично на 8-ми, а сега като се приберем в Киев – пак ще го служим на 21-ви.
Важно обаче е следното: Нашите народи може и да са разделени, но именно Църквата е тази, която ни съединява, защото светото Православие не знае граници, защото именно то ни прави неразделни в Бога.”
