Берковският свещеник Евгени Георгиев е предпочел да остане в общинския съвет на града и да напусне енорията си. Миналия месец група граждани от Берковица подали жалба срещу свещеника, че в нарушение на новия Устав на БПЦ (чл. 139, т. 1) членува в общинския съвет на града. На заседанието на Епархийския съд на Видинска митрополия е било решено о. Евгени Георгиев да вземе решение: дали да остане енорийски свещеник, или да продължи участието си в общинския съвет. След няколко дена духовникът заявил, че предпочита да напусне енорията си и клира на Видинска епархия.
Той е мотивирал решението си с това, че е поел ангажименти към своите избиратели. Не става ясно, какво мисли обаче за ангажимента, поет от него към Църквата в деня на неговото ръкоположение.
О. Евгени стана известен през миналата година с находчивата идея да продава светена вода в енорийския храм, в който служи. След сигнал до митрополията, за което "Двери" писа, бизнесът му бе прекъснат (тук).
От месец август Видинска митрополия е освободила о. Евгени от клира на епрахията и на негово място вече е назначен друг духовник. Според решението на съда, о. Евгени запазва свещения си сан и има право да служи, но е освободен от енорията си.
В същото време официалната позиция на Църквата е, че на духовните лица е забранено да участват в политическия живот и да заемат политически, административни и военни длъжности. Църковната институция в редица канонически правила забранява на свещенослужителите “да приемат върху си мирски попечения”. Така например 6-то апостолско правило постановява “епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи”, в противен случай подлежи на низвержение (снемане на духовен сан). Същата постановка изразява и текстът на 81-во апостолско правило, където се казва “не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи… никой не може да служи на двама господари”. В тълкуванието си на предходното 6-то апостолско правило средновековният канонист Йоан Зонара изказва мнението, че забраната духовни лица да заемат светски длъжности е продиктувана от обстоятелството, че ангажиментите, свързани с тях, могат да се окажат пречка за пълноценното извършване на „божественото служение”. Освен това клириците трябва да имат правилно отношение към светските власти. Те трябва да уважават държавната власт, но не и да участват в нея, защото този процес неминуемо е свързан с определена зависимост, което в определени моменти може да постави духовното лице в унизително положение.
Казусът с о. Евгени поставя на практика въпроса за противоречието между гражданските права на свещениците и църковните канони, правила и устав на БПЦ. Светското законодателство дава право на избор на свещеника - дали да участва в политическия живот или да се отдаде на духовното си служение. В същото време, ако свещеник се откаже от енорията си, съответно от служението си - може ли да се смята за свещеник?
Тълкуването на устава създава прецеденти и би трябвало много внимателно да се процедира в деликатните случаи. Недопустимо е в една БПЦ да има различни практики по едни и същи казуси: участие в светска власт, наказания за конкретни нарушения на клирическата дисциплина и т. н. Това са въпроси, които практикуването на новия Устав на БПЦ и конкретната действителност у нас поставят, а канонистите и духовниците трябва да изяснят.
О. Евгени стана известен през миналата година с находчивата идея да продава светена вода в енорийския храм, в който служи. След сигнал до митрополията, за което "Двери" писа, бизнесът му бе прекъснат (тук).
От месец август Видинска митрополия е освободила о. Евгени от клира на епрахията и на негово място вече е назначен друг духовник. Според решението на съда, о. Евгени запазва свещения си сан и има право да служи, но е освободен от енорията си.
В същото време официалната позиция на Църквата е, че на духовните лица е забранено да участват в политическия живот и да заемат политически, административни и военни длъжности. Църковната институция в редица канонически правила забранява на свещенослужителите “да приемат върху си мирски попечения”. Така например 6-то апостолско правило постановява “епископ, презвитер или дякон да не приема върху си мирски грижи”, в противен случай подлежи на низвержение (снемане на духовен сан). Същата постановка изразява и текстът на 81-во апостолско правило, където се казва “не трябва епископ или презвитер да се меси в народни управи… никой не може да служи на двама господари”. В тълкуванието си на предходното 6-то апостолско правило средновековният канонист Йоан Зонара изказва мнението, че забраната духовни лица да заемат светски длъжности е продиктувана от обстоятелството, че ангажиментите, свързани с тях, могат да се окажат пречка за пълноценното извършване на „божественото служение”. Освен това клириците трябва да имат правилно отношение към светските власти. Те трябва да уважават държавната власт, но не и да участват в нея, защото този процес неминуемо е свързан с определена зависимост, което в определени моменти може да постави духовното лице в унизително положение.
Казусът с о. Евгени поставя на практика въпроса за противоречието между гражданските права на свещениците и църковните канони, правила и устав на БПЦ. Светското законодателство дава право на избор на свещеника - дали да участва в политическия живот или да се отдаде на духовното си служение. В същото време, ако свещеник се откаже от енорията си, съответно от служението си - може ли да се смята за свещеник?
Тълкуването на устава създава прецеденти и би трябвало много внимателно да се процедира в деликатните случаи. Недопустимо е в една БПЦ да има различни практики по едни и същи казуси: участие в светска власт, наказания за конкретни нарушения на клирическата дисциплина и т. н. Това са въпроси, които практикуването на новия Устав на БПЦ и конкретната действителност у нас поставят, а канонистите и духовниците трябва да изяснят.
