Широка лъка празнува юбилей на църквата си (фоторепортаж)

Празника уважиха зам.-кметът на Смолян Михаил Генчев и кметът на Широка лъка Александър Каврошилов. Представи се с песнопения хорът към църквата в Широка лъка. Казано по родопски, юбилейната годишнина на храма мина "много закрепено". Всички бяха нагостени с благословен обяд.

Храмът е паметник на културата от 1973 г. Иконостасът е уникален, предполага се, че е рисуван от ученици на братята Димитър и Захари Зограф от Самоков. Камбанарията е с две камбани, 120 метра каменна ограда с височина от 5 до 10 метра затваря двора, в който има и килийно училище.

От самото заселване до началото на ХІХ век в село Широка лъка не е имало нито църква, нито свещеник. Религиозните потребности на населението са били обслужвани от пътуващи монаси-таксидиоти от Света Гора и Бачковския манастир, които минавали да събират дарения за манастирите. След Руско-турската война (1828-29), която завършва със загуби за Османската империя, под натиска на Русия и европейските страни османската власт при султан Махмуд ІІ е принудена да даде по-големи права на християнското население, живеещо в пределите на Османската империя. Така през 1834 г. с много усилия и с помощта на влиятелни българи от Пловдив населението на с. Широка лъка получава разрешение за построяване на храм, документирано с ферман на султана, в който се казвало, че може да бъде построена само на място, далеч от пътища, сборища, пазарища или на оброчище. Размерите на храма трябвало да бъдат 19 метра дължина, 12 метра широчина и 8 метра височина. Поробителят не предполагал, че нямало да има никаква причина храмът да не бъде построен. И то на 30 метра от тогавашния конак на Смаил ага. На въпроса, къде да се построи църквата в с. Широка лъка, населението единодушно избрало мястото „Черковището”, където сега се намира храмът, тъй като на това място от незапомнени времена се извършвали религиозни обреди.

Според преданието храм „Успение Богородично” е построен за 38 дни. Цялото село се вдигнало за съграждането му в уречения срок. На 20 юли 1835 г. Пловдивският митрополит Никифор осветил църквата. За първи свещеник бил условен учителят Атанас Григоров, но Смаил ага го убил чрез наемно лице.

Родното място Широка лъка и храмът Богородичен имат важно значение да издигане на духовния ръст на най-видния син на селото и един от значимите български архиереи – Екзарх Стефан І (1878-1957). Останал сирак още на 8 години без майка, той с подкрепата на близките си и църквата съумява да издигне мечтата си до реалност. Завършва семинария в Самоков, а в Киев - духовна академия с научна степен „Кандидат на богословието”. По-късно в Женева придобива и втора научна степен „доктор по философия и литература”. Написал е 26 книги, преведени и на други езици. През 1922 г. е ръкоположен за Софийски митрополит и става наместник-председател на Светия Синод. Има заслуги за утвърждаване на БПЦ в международен мащаб, за издигане на морала и нравствеността на нацията ни. Той е един от защитниците на българските евреи през Втората световна война (готов да ги укрива в църквите от немците), затова в Израел днес го тачат като спасител. На 21 януари 1945 г. е избран за Екзарх на Българската православна църква, но светската власт (с мълчането на духовната) допуска да бъде свален и заточен в Карловските бани, където умира през 1957 г. Погребан е в Бачковския манастир. Родопчани винаги са тачили своя син духовник, ерудиран, честен, предан патриот и родолюбец. Той е станал кръстник на читалището в Широка лъка, което сега носи неговото име. На площада в селото се издига паметник, направен с любов от населението. Признателност към Екзарх Стефан изрази в словото си и епископ Антоний.

В обръщението си към миряните в края на службата в неделя епископът изказа почит към всички, помогнали за съграждането и укрепването на храма като вечно послание за вярата, основна пазителка на българщината, морала и Божиите правила. Той поздрави храмовия свещеник отец Иван Марински, който с подкрепата на църковното настоятелство и широколъчани поддържа храма в този изряден вид. Дядо Антоний благодари също така на кметството и лично на кмета Александър Каврошилов за грижите към храма и миряните, а директорката на Националното училище за фолклорни изкуства Стоянка Тенова нарече „съработник на Божията нива”. „Нека Бог насърчи, каза той, талантливите ученици и учителите, за да продължават да работят така усърдно за преуспяване на българското.”

По повод храмовия празник директорката на Музикалното училище организира през юни благотворителен концерт в полза на църквата, на който бяха събрани 1500 лева лично дарение и 300 лева от публиката.

„Храмът е онзи спасителен кораб, който извежда човешката душа от безпътица и дава надежда за спасение. Нека да не забравяме пътя към храма, да не го оставяме да буреняса”, заръча на всички епископът и припомни думите на Спасителя, че игото Му е благо и бремето Му е леко, затова нека уверено да вървим по Христовия път.

За празника на широколъшката църква от Смолян пристигнаха децата от Младежкия православен център „Чисти сърца”, на който ръководител е епископ Антоний. Саморъчно бяха изработили поздравителна картичка с кръст и надпис: „Нека Божията светлина усилва вярата в нашите сърца!”, която подариха на отец Иван заедно с едно кандилце за църквата.

Отец Иван Марински е от с. Момчиловци. Преди две години бе ръкоположен за свещеник от Пловдивския митрополит Николай. До назначаването му през август 2007 г. в Широка лъка не е имало дълги години активен богослужебен живот, нямало е постоянен енорийски свещеник. Младият свещеник помогна да се възроди в Широка лъка духовният живот. Той обслужва и храмовете в селата Гела, Солища и Върбово. За краткото време от две години в Широка лъка и района започнаха редовно да се извършват кръщенки, венчавки, хората се изповядват и причастяват.