Фрагменти от миналото. Някои особености на саркофазната пластика от IV век. – София : Омофор
Периодът III-IV-ти век принадлежи към най-бляскавите епохи на културната история. След обявяването на християнството за позволена религия през 313 г. традиционните форми на гръко-римското изкуство биват обогатени с ново съдържание в съгласие с потребностите на новото време. Възникват разнообразни архитектурни типове на християнската базилика, оформят се типичните за ранно-християнското изкуство направления в мозайката, пластиката, книжната миниатюра и ювелирното изкуство.Книгата на д-р Емил Иванов ни запознава с видовете и особеностите на раннохристиянската пластика, която е част от богатото наследство на древната Църква, съхранено в различни области на богословието, културата и християнските традиции.
За мен тази книга е значима поради факта, че отразява една рядко застъпена в науката сфера от християнското изкуство. Книгата предлага по-различен прочит на богословските идеи в началото на късноантичната култура, която ведно с кулминацията на теологически идеи е белязана и от бурна промяна в избора на теми за християнското изкуство. Особено саркофазната пластика става носител на прецизни богословски идеи, не на последно място поради сакраментално-личния характер на погребалната практика. Материално обусловени, саркофазите оцеляват в преходността на времето и достигат до нас, макар понякога силно фрагментирани, с едно послание от вековете. Същото не може да се каже за други направления в изкуството като например стенопис, дърворезба, иконопис, керамика, ювелирно изкуство и др.
Текстът и илюстрациите в книгата позволяват човек да се докосне до мистиката на късноантичната култура, да усети уважението на тогавашния човек към сепулкралното и човешката преходност. Заради осъзнатата временност на човешкото битие и вярата в спасението на отделната личност – живот след смъртта - на украсата на саркофазите бива обръщано изключително значение. Посредством множество примери от раннохристиянската пластика книгата предоставя уникална възможност да надникнем в една уникална съкровищница от сбирки, съхранявани в отдалечени музеи и частни сбирки в целия свят.
В подкрепа на своята теза за отражението на засилената богословска полемика с еретическите общности в империята, по специално арианството, авторът изследва не само църковно-политическата ситуация в Римската империя, но и отношението на съвременниците и православното светоотеческо наследство към християнската вяра, обичаи и традиции.
По оригинален начин, посредством прилагането и обследването на археологически материал (с. 97-112), е изведена взаимовръзката между иконографските мотиви на християнските саркофази от ІV век и църковното апологетическо наследство. По този начин става ясна настъпилата промяна в централните изображения в украсата на саркофазите през този период.
Книгата „Фрагменти от миналото” е ценна с това, че представя визията за християнското богословие и неговото разбиране, отразено по разбираем начин за вярващите в интериорната украса на раннохристиянските, катакомби, саркофази и църкви. Не е известно друго българско издание, което да разглежда късноантичното художествено наследство в контекста на религиозната конфронтация между православие и арианската ерес. Изведени са съкращенията на кирилица и латиница (с. 85), както и списък с изворите и изследванията на кирилица и латиница (с. 87-89).
Книгата разказва убедително как трудно изразимите богословски идеи през ІV век биват предадени картинно за пръв път именно в украсата на християнските саркофази, т.е. че библейските аргументи в светоотеческата литература срещу арианството са използвани като тематична основа за сюжетите в саркофазната пластика от IV век. По безупречен начин са извадени примери от материалните свидетелства, илюстриращи действителната промяна в тогавашното схващане на Христовия образ. От средата на ІV век вместо обичайните наративни многофигурни сцени с образа на Спасителя като Добрия пастир, Чудотворец и Учител, виждаме в средата на саркофазния фронт репрезентативната фигура на Иисус Христос – Цар, Вседържител и най-висш Съдник, Който е Бог и единосъщен с Отца.
В украсата на ранно-християнските саркофази до края на IV век е съхранено отношението на техните съвременници към истината за края на човешкия живот и надеждата за възкресение след смъртта, отношението към православното светоотеческо наследство и разбирането за християнството.
Подбраните примери и илюстрации очертават духа на тази епоха – как християнските изображения играят важна роля в борбата на Църквата с различните еретически лъжеучения.
Приведените паметници утвърждават по безупречен иконографски начин целта Иисус Христос да бъде показан не само като Учител и Чудотворец, но най-вече като Цар и Господ. Всички елементи върху саркофазите имат за цел да подчертаят високопоставеното положение на владетеля в обществото.
Днес все по-малко хора се замислят върху значимостта на вярата, върху това, че всички сме равни пред Бога. Тази книга е именно част от разказа за смисъла и края на човешкия живот и ни напомня кои сме, откъде произхождаме и накъде отиваме.
