Каменен кръщелен купел, олтарната маса с врязан кръст и няколко надгробни плочи е открил екипът, ръководен от археолога Хитко Вачев, който проучва Католическата църква „Успение на Света Богородица” във Велико Търново. Купелът е вграден в северната стена на храма и вероятно е дарен от богата арменска фамилия, съобщи д-р Вачев. 20 души ще проучват останките на арменската църква и прилежащия й некропол в продължение на два месеца. Първите исторически сведения са от средата на 16 век и сочат, че църквата е била притежание на дубровнишките търговци в Търново. През 1640 година тя е описана от католическия епископ Петър Богдан, като „дълга 13 стъпки, широка седем стъпки с дървена горна част и великолепен олтар от мрамор, подарен от кардинал Балдини”. Впоследствие тя е закупена от арменската колония в града и се превръща в Арменски храм.
Църквата се намира зад паметника на Никола Пиколо, където преди години съществуваше любимото за много търновци заведение „Кацата".
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/3k89f
| Словото стана плът |
|---|
Каменен кръщелен купел, олтарната маса с врязан кръст и няколко надгробни
плочи е открил екипът, ръководен от археолога Хитко Вачев, който проучва
Католическата църква „Успение на Света Богородица” във Велико Търново. Купелът е
вграден в северната стена на храма и вероятно е дарен от богата арменска
фамилия, съобщи д-р Вачев. 20 души ще проучват останките на арменската църква и
прилежащия й некропол в продължение на два месеца. Първите исторически сведения
са от средата на 16 век и сочат, че църквата е била притежание на дубровнишките
търговци в Търново. През 1640 година тя е описана от католическия епископ Петър
Богдан, като „дълга 13 стъпки, широка седем стъпки с дървена горна част и
великолепен олтар от мрамор, подарен от кардинал Балдини”. Впоследствие тя е
закупена от арменската колония в града и се превръща в Арменски храм. 











