Днес в синодната палата беше дадена пресконференция по повод края на Шестия църковно-народен събр. С медиите разговаряха митрополитът на САЩ, Канада и Австралия Йосиф, Русенският митрополит Неофит и протойерей Ангел Ангелов, говоритeл на събора. На пресконференцията присъстваха и митрополитите Видински Дометиан, Неврокопски Натанаил, а по-късно към тях се присъедини и Доростолският Иларион.
Духовниците запознаха медиите с Изявлението на Шестия църковно-народен събор (тук) и Решенията на църковния форум (тук).
След това те отговаряха на въпроси на журналистите. Стана ясно, че все още не е решено, какъв процент от приходите си ще отделят митрополиите за общия бюджет на БПЦ. Според митрополит Йосиф вероятно ще се обсъждат между 10 и 20 % , но това предстои да се реши от Св. Синод.
Митрополитът на САЩ, Канада и Австралия наблегна, че една от целите на 6-ия ЦНС е била да скрепи съборността на БПЦ и нейното единство, без което нашата църква не би могла да съществува. Общият бюджет е част от практическото измерение на това единство, тъй като чрез него по-богатите епархии ще могат да подпомогнат по-бедните. В същото време той даде като пример Старозагорска епархия, която сякаш си е самодостатъчна и нито отделя, нито искат средства от Св. Синод. Митрополит Йосиф отбеляза, че неговата епархия пък само ще внася пари в общия бюджет на Св. Синод, но няма да иска за издръжката на свещениците, защото те се финансират от енориите си.
Архиереят обясни още: "Съборът определи, че Св. Синод ще работи в качеството на специална комисия, която ще събира всички данни от нашите подведомствени поделения и ще определи в съответствие с броя на свещенослужителите в епархиите, коя епархия колко пари ще внася, за да се осигури бюджетът. Св. Синод като разпоредител на този бюджет ще връща назад възнагражденията и различните осигуровки. Св. Синод в качеството си и на върховен орган на управление в БПЦ, и на специална комисия, определена от събора, ще определи в най-скоро време процента, който епархиите и ставропигиалните манастири ще внасят. Процентът ще бъде еднакъв за всички, независимо че имаме по-големи и по-богати епархии, както и по-малки като територия и личен състав.
Някои от нашите събратя архиереи се смущават, защото парите, които ще се превеждат в големия, централизирания бюджет на Св. Синод, могат да бъдат харчени от Св. Синод и за нужди, за които те не са били изпратени. Затова Св. Синод ще разпореди превежданите като отчисления суми да бъдат само за възнаграждения на свещениците и за ставропигиалните манастири. Ако не се превеждат отчисления, Св. Синод няма да може респективно да връща парите като възнаграждения на свещенослужителите. Но в диоцеза на БПЦ има епархии, които не могат да изплатят заплатите на своите свещенослужители, особено в епархиите в Северозападна България. Имаме неприятен пример от близкото минало, когато някои епархии не успяха да платят на свещениците и се стигна до съд, който постанови Светият Синод да плати на тези свещеници като работодател и върховна управа (всъщност няколко години подред не бяха плащали, а съдебното решение е от преди три години - б. р.). Ето, това занапред искаме да избегнем и затова съставихме този текст от устава, с надеждата той да потвърди централизацията на нашата Църква, а също така съборността и благотворителността, когато по-богатите епархии ще помогнат на по-бедните.
Много спорихме кой ще е контролният орган, който ще следи за разходването на тези средства. Съборът не прие това, което специалистите предложиха, а именно: да се създаде една контролна смесена архиерейска комисия с участието на специалисти, но съборът реши контролът да се упражнява от Св. Синод. Според мене това е малко нелогично, но това е решението на събора. Журналистите питат, може ли и как Св. Синод да бъде и каса, и предполагат, че постъпилите пари Св. Синод може и да ги сложи в касата, но Бог знае, дали ще ги върне на свещенослужителите като заплати".На въпроса как Църквата ще контролира вида на обектите, които ще бъдат построявани върху църковни земи и които след максимум 50 години ще минат в нейно владение, митрополит Натанаил отговори, че именно това е една от задачите на изграждането на общия регистър на църковните имоти – който ще включва не само опис на имуществото на Църквата, но и актуалните договори и т.н. Освен това, разрешението за право на строеж върху църковна земя ще бъде давано от Св. Синод, а не на епархийско ниво. „Правим всичко това, завърши митрополитът, за да не бъде обвинявана Църквата, че върши не това, което проповядва”.
Митрополит Неофит отговори на въпроса, откъде Църквата ще получава приходи за своята издръжка, прочитайки съответните членове от новия устав. „Дивиденти от дейността на търговски дружества, собственост на Българската православна църква – Българска патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите”. „Тоест, - обясни митр. Неофит, - въвежда се възможността църковните поделения да имат собствени търговски дружества, председателствани от митрополита, игумена на манастира, енорийския свещеник”. Освен това Църквата може да получава „дивиденти от дейността на търговски дружества, в които поделенията на Българската православна църква – Българска патриаршия, митрополии, манастири, енории имат дялово или процентно участие”, както и от „приходи от учредени вещни права на строеж и арендни вноски от отдадени за ползване на трети лица недвижими имоти, принадлежащи на Българската православна църква – Българска патриаршия” и други.
„Така че ще съществува възможността да се предоставя вещно право за строеж чрез спазване на правилника по тези въпроси и след одобрение от Св. Синод.
Журналистка от БНТ попита как е завършил конфликтът между митрополит Николай и събора по време на последната сесия и забележката, която му отправя Св. Синод, не е ли малко наказание за напускането на Църковно-народния събор.
Говорителят на Шестия Църковно-народен събор отец Ангел заяви, че по случая се е вдигнал малко повече шум, отколкото е необходимо и че е ставало дума за спор по текстовете за социалния статут на свещенослужителите в БПЦ. Според митр. Николай в текста не е трябвало да се споменава императивно изискването за свещенослужителите да се подчиняват на държавните закони, защото те са подвластни на каноните и догматите на Църквата, а в случай, че в държавата се установи атеистичен режим, той постанови враждебни на вярата канони. В крайна сметка, целият този спорен член е отпаднал, но това е станало след напускането на делегацията на Пловдивската епархия. Според митр. Натанаил обаче в практичен план това е довело до липсата на регулиране на правото на отпуск за свещенослужителите в устава, тъй като в каноните такъв не е предвиден.
Митрополит Неофит отговори на въпроса, откъде Църквата ще получава приходи за своята издръжка, прочитайки съответните членове от новия устав. „Дивиденти от дейността на търговски дружества, собственост на Българската православна църква – Българска патриаршия, митрополиите, църквите и манастирите”. „Тоест, - обясни митр. Неофит, - въвежда се възможността църковните поделения да имат собствени търговски дружества, председателствани от митрополита, игумена на манастира, енорийския свещеник”. Освен това Църквата може да получава „дивиденти от дейността на търговски дружества, в които поделенията на Българската православна църква – Българска патриаршия, митрополии, манастири, енории имат дялово или процентно участие”, както и от „приходи от учредени вещни права на строеж и арендни вноски от отдадени за ползване на трети лица недвижими имоти, принадлежащи на Българската православна църква – Българска патриаршия” и други.
„Така че ще съществува възможността да се предоставя вещно право за строеж чрез спазване на правилника по тези въпроси и след одобрение от Св. Синод.
Журналистка от БНТ попита как е завършил конфликтът между митрополит Николай и събора по време на последната сесия и забележката, която му отправя Св. Синод, не е ли малко наказание за напускането на Църковно-народния събор.
Говорителят на Шестия Църковно-народен събор отец Ангел заяви, че по случая се е вдигнал малко повече шум, отколкото е необходимо и че е ставало дума за спор по текстовете за социалния статут на свещенослужителите в БПЦ. Според митр. Николай в текста не е трябвало да се споменава императивно изискването за свещенослужителите да се подчиняват на държавните закони, защото те са подвластни на каноните и догматите на Църквата, а в случай, че в държавата се установи атеистичен режим, той постанови враждебни на вярата канони. В крайна сметка, целият този спорен член е отпаднал, но това е станало след напускането на делегацията на Пловдивската епархия. Според митр. Натанаил обаче в практичен план това е довело до липсата на регулиране на правото на отпуск за свещенослужителите в устава, тъй като в каноните такъв не е предвиден.
Оттогава митрополит Николай не се срещал със събратята си и дори днес не е бил на заседанието на Св. Синод в София. Митрополит Йосиф каза, че се надява младият архиерей да се завърне и да възстанови общението с другите владици.
