Монаси от българския Зографски манастир на Света Гора ще дойдат в Банско за освещаването на параклиса "Свети Иван Рилски", който се намира в духовно-историческия център "Свети Паисий Хилендарски". За церемонията на 18 ноември са поканени културният министър Стефан Данаилов, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, Антон Дончев, Валери Петров, Рангел Вълчанов и др. Службата ще водят Неврокопският митрополит Натанаил и архимандрит Амвросий - игумен на Зографския манастир. С решение на общинския съвет след това параклисът ще бъде даден за стопанисване на Светия синод. В него ще се правят венчавки и кръщенета.
Мемориалът на Хилендарския монах в курорта беше открит на 5 октомври. Там е възстановена в точни детайли килията на св. Паисий, където той е написал "История Славянобългарска". В мемориалния комплекс килията на св. Паисий е на приземния етаж, точно срещу портата на сградата. Всичко вътре ни връща с два и половина века назад. Иконостасът, където монахът се е молил, е вдясно от килийната врата. Вляво са масата, на която е писал Историята, и леглото. В пода е издълбано дори скривалище, каквото е имало някога в килията на Паисий. На дървен рафт са струпани десетки църковни книги, някои от които наистина са от ХV-ХVI век. На горния етаж е параклисът. Над входа има надпис, където ясно личи, че "хаджи Вълчо от Банско" е сред ктиторите на светата обител. Той е бил най-големият дарител на нашите манастири в Света гора. На витрина във фоайето на мемориала са изложени черновата и беловата на "История славянобългарска", дарение от директора на Националния исторически музей Божидар Димитров. Тук е и така нареченият Бански препис на творбата, направен от иконом Константин Чучулайн. Община Банско възнамерява да отпечата по 2000 копия от черновата и беловата. Основната цел на начинанието е чрез мемориала на канонизирания през 1962 г. Паисий Хилендарски да се помогне на нашите и чуждите туристи - и най-вече на децата, да научат и знаят повече за монаха и великото му дело.
Снимки: в. "Новинар"
Снимки: в. "Новинар"
