Днес се навършиха 71 години от смъртта на един от най-великите български архиереи на 19 и 20 век - митрополит Симеон Варненско-Преславски, служил 28 години от първия и 37 години от втория век Наистина на 23 октомври 1937 г. той умира след цели 65 години митрополитстване!
Варненско-Преславският митрополит Симеон е роден на 9 февруари 1840 г. в Бургас от баща българин и майка гъркиня. През 1863 г. завършва Халкинското (висше) богословско училище, след което е учител в Цариград и в родния си град. Приема монашество през 1870 г. и в продължение на 2 години е протосингел на Видинския митрополит Антим I, който после става първи български екзарх. През 1872 г. е избран и ръкоположен за Варненски и Преславски митрополит сред първите митрополити на Българската екзархия.
Още преди да стане митрополит, той участва в изработването на Екзархийския устав (т. е. устава на БПЦ), а после участва и в неговото променяне и приспособяване към новите нужди на Църквата ни, особено в границите на България. От 1874 г. до 1913 г. митрополит Симеон е постоянен член на Светия Синод, като през 1888 г. и от 1902 г. до 1905 г. е негов наместник-председател (в княжество България, понеже екзархът е в Цариград, извън пределите на княжеството - б. р.). Участва в обществено-политическия живот на страната. Подпредседател е на Учредителното събрание (1879 г.), което председателства екзарх Антим. Бил е народен представител в Първото Обикновено народно събрание, във Второто Велико народно събрание, както и председател на Третото Обикновено народно събрание (11 декември 1882 г. - 8 септември 1883 г.). Има големи заслуги за изграждането на църковната организация в България след Освобождението. От него са излезли редица важни за живота на БПЦ предложения като: идеята му от 1898 г. за православен превод на Библията на български език, осъществен с голямо закъснение едва през 1925 г.; за издаването на печатния орган на БПЦ - "Църковен вестник" (от 1900 г.); за развитието на духовното образование у нас, вкл. и за основаването на Богословски факултет (от 1923 г.) и др.
Освен с църковни задължения се занимава и с преводаческа дейност на византийски извори за българската история, сред които "Посланието на Цариградския патриарх Фотия до българския княз Борис I" (1917 г.), "Писмата на Теофилакта Охридски, архиепископ български" (1931 г.) и др. За тези свои научни трудове, както и за цялостната си научна дейност е бил приет за почетен член на Българска академия на науките (1922 г.).
Достолепен архиерей, с твърд характер, с ясни позиции по всички въпроси и изключително принципен, митрополит Симеон е бил почитан и от обичащите го, и от несподелящите неговите принципи. Но той не е правил компромис със съвестта си като българин и клирик на БПЦ.
Любителите на куриози изтъкват, че неговото архиерейско служение е своебразен световен рекорд по продължителност. Заедно с приемника си митрополит Йосиф пък те са служили на митрополитската катедра във Варна цели 116 години! Но по-важното е, че по времето на д. Симеон, първия български архиерей във Варна и Преслав през новото време, епархията е разработена, построени са храмове, обучени са и са ръкоположени клирици, основани са училища, издавана е книжнина. Въобще създадена е школа, благодарение на която вярващите са устояли по-успешно и на атеистическата десетилетна епидемия от 1944 г. насам.
Бог да прости приснопаметния Варненски и Преславски митрополит Симеон и да го упокои с праведниците!
-------------------------------------------------------
Бел. ред.:
За пръв път Св. Синод в официално заседание се занимава с въпроса за превода на Библията на 22 октомври 1898 г. по повод писменото предложение на Варненски и Преславски митрополит Симеон, направено пред Св. Синод. Митрополит Симеон дава доста сериозни мотиви и основания за нуждата от един новобългарски превод на Свещеното Писание. Той препоръчва преводът да се възложи под ръководството на високопросветения Търновски митрополит Климент на няколко наши известни писатели, като бъдат задължени да се придържат точно към руския превод на Св. Писание. Съхранено в протоколите на Св. Синод, това писмо гласи: “Известно е на Св. Синод, че българският превод на Библията е направен от протестантите, които от години се трудят да посеят учението си в България. Тоя превод по нямане на друг, широко е разпространен помежду нашите християни, духовни и миряни, които са жадни за Словото Божие. Като се остави настрана въпросът, доколко той е точен, трябва да се забележи, че в първата му част във Вехтия Завет, като преведен направо от еврейския текст, без да се има пред вид приетият от Православната църква славянски превод, освен че не са спазени приетите от Църквата наименувания на някои книги, изпуснати са още и цели книги, които, ако и да не са вместени в еврейския канон на Св. Писание, все пак са били признати за полезни както от вехтозаветната, така и от новозаветната църква, та затова са прибавени в гръцкия и славянския преводи на Библията. От нямането тия книги в българския превод произлизат две злини: първо, православните българи се лишават от ползата, която биха могли да извлекат от прочитането им, и второ, че се забелязва една разлика между Библията, която чете народът, и оная, която употребява Църквата, разлика, която не може да не съблазнява християните. За да се отстранят както възможните неточности на сегашния български превод на Св. Писание в един превод по-съобразен със сегашното развитие на езика ни, мисля, че е нужно да се направи и обнародва по предначинание на Св. Синод нов превод на Св. Писание. Изработването на тоя превод трябва да се възложи, заедно с Високопреосвещения Търновски Митрополит Г-на Климента, на няколко наши писатели, известни, при другите си добри качества, и като добри познавачи на български език, с изричното задължение, че трябва да се придържат точно у руския превод на Св. П., издаден с благословението на руския Св. Синод. Приснопаметните архиереи Милетий и Панарет оставиха на разположение на Св. Синод средства за извършване на това преполезно за християните ни дело. Отпечатването на нов превод на Библията от страна на Св. Синод ще му даде възможност да упражни и едно право, което му дава конституцията, т. е. да поиска щото други български преводи на Св. Писание да не се правят в България. Като подлагам на благоусмотрението на Св. Синод това предложение, моля да се разгледа, и, ако се одобри, да се призове тук с време Високопреосвещений Климент (Търновски), за да се определят лицата, които ще участвуват в работата, и начинът, по който ще бъде тя извършена.” (Протокол № 28 от 22 октомври 1898 г. В състава на Св. Синод влизали митрополитите Доростолски и Червенски Григорий, Самоковски Доситей, Варненски и Преславски Симеон и Врачански Константин)
