Излезе от печат книгата "Божественото и човешкото в разказа за Вавилонската кула (Бит. 11:1–9)" на доц. д-р Ивайло Найденов, преподавател по Стар Завет и декан на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Монографията изследва разказа за Вавилонската кула като напрежение между човешкия стремеж към самовъзвеличаване и божествената промислителна намеса.
В изследването е използвана интегрална методология, която съчетава текстова, литературна и редакционна критика, класическа екзегеза, история на тълкуването и история на въздействието, както и херменевтична актуализация.
В уводната част разказът за Вавилонската кула е поставен в контекста на библейската праистория (Бит. 1–11). Авторът подчертава, че това повествование често поражда недоумение, тъй като представя привидно благороден човешки проект – стремеж към обединение, който е осуетен от Божията намеса. Тук се формулира основният изследователски въпрос: дали Божието действие е наказание или промислителна грижа, насочена срещу разрушителната човешка гордост.
Главата „Текстът на перикопа Битие 11:1–9 (текстова критика)“ предлага подробен текстово-критичен анализ на еврейския масоретски текст и на други основни текстови образци. Установява се, че текстовите различия не засягат същината на повествованието, а по-скоро свидетелстват за ранни тълкувателни тенденции. Налага се изводът, че Масоретският текст запазва най-кратката и богата на смислово разнообразие версия, като акцентът пада не толкова върху кулата, колкото върху човешкия проект като такъв.
В частта, посветена на преводите на разказа, се анализират езиковите и богословските акценти в различните преводни традиции. Показано е как преводите често уточняват, морализират или интерпретират текста. Те се явяват в значителна степен история на рецепцията на текста.
От особена важност за оформяне на старозаветните текстове са литературната критика и редакционната история. Разделът „Разказът като текст (литературна критика)“ разглежда перикопа като самостоятелно и композиционно завършено повествование, анализирайки границите на текста, повторенията и структурните особености, които могат да бъдат интерпретирани като „напрежения“ в текста. Авторът заключава, че текстът е хомогенен и притежава ясно изградена драматургия, която подчертава нарастващото напрежение между човешката амбиция и Божия отговор.
Изследването си поставя задачата да разгледа хипотези за редакционни пластове, но без да се абсолютизира документалната хипотеза. По-важен е изводът, че разказът изпълнява богословска функция да подготви прехода от "универсалната история" (т.е. от историята на света като цяло) към избирането на Авраам(Бит. 12).
Разказът за Вавилонската кула е особено интересен за юдейското и елинистическото (юдейско) тълкуване. Това налага и анализирането на таргуми, мидраши, както и на съчиненията на Йосиф Флавий и Филон Александрийски. Показано е как образът на кулата може да бъде разбран като символ на идолопоклонство, бунт и политическа хегемония. Особено внимание е отделено на фигурата на Нимрод като архетип на тираничната власт.
Повлияни от тези интерпретации са и тълкуванията на ранните отци на Църквата с акцент върху морализацията на разказа, алегорезата при Ориген и противопоставянето Вавилон – Петдесетница. Налага се изводът, че християнската традиция вижда в кулата образ на разединението, което намира своето изцеление в Църквата и в дара на Светия Дух на Петдесетница.
Именно на тази идея е посветен Епилогът на книгата, който утвърждава разбирането, че там, където човешкият проект води до разпад, Божият дар води до единство в многообразието.
Особено интересна е възможността за актуализация на разказа чрез проследяване на „следите на кулата“. В тази част се разглежда културното и символното въздействие на мотива за Вавилонската кула в изкуството, архитектурата и модерната мисъл. Особено оригинален принос е опитът за „икономическа екзегеза“, при който разказът се използва като метафора за глобални проекти, лишени от нравствен и духовен коректив.
В Заключението се очертават основните изводи: разказът за Вавилонската кула не е разказ за произхода на езиците, а богословска критика на човешката гордост; и Божията намеса не е разрушителна, а промислителна и предпазваща.
Книгата е отпечатана от Университетско издателство. Повече за нея и за начините за закупуване - тук.
