Мобилно меню

4.6756756756757 1 1 1 1 1 Rating 4.68 (37 Votes)
митрополит НаумНа 20 октомври т. г. в аулата на Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се състоя публичната защита на доктората на Струмишкия митрополит Наум, клирик на Македонска православна църква (която все още няма канонично признание от останалите църкви). Темата на дисертацията беше „Исихазмът в светогорското монашество през ХХ век”.

Заседанието на Специализирания научен съвет по теология започна с едноминутно мълчание в памет на един от членовете на съвета, проф. Тодор Събев, починал на 13 септември т. г. (тук)

Митрополит Наум е бил зачислен за докторант на Богословския факултет на СУ през 2003 г. и тогава за негов  научен ръководител е бил определен проф. Тотю Коев. След кончината на професора научното ръководство е поел проф. Димитър Киров.

Рецензенти на дисертацията бяха проф. Славчо Въчанов и проф. Антоний Хубанчев. И двамата изтъкнаха приносния характер на съчинението, особено в практическата му част, в реалното преживяване на исихазма в духовния живот на християнина. В рецензията си проф. Хубанчев изтъкна връзката между личността на докторанта и разработената от него тема: „Светогорската мистика и аскеза, като явления и като свещен пламък, светещ за спасението на света, за изправяне на падналия в грях човек и за указване пътя на висотата на духовно-нравственото съвършенство може и следва да бъде изследвана от духовник и свещнослужител като Високопреосвещения дисертант, Струмишкия митрополит Наум. Тук е валиден основоположният принцип: святото и свещеното могат да се изследват и да бъдат понятни за личност, дълбоко вкоренена в църковното съзнание и православна традиция и като теория, и като опитност от друга, по-висша градация на ценностната система. Именно това прави възможно и навлизането в измеренията на онова тайноводство, което ни насочва  към духовната висота на мистичния опит… И не на последно място следва да се отбележи, че в съвременната дълбока криза на духа, в търсенето на последни останали спасителни острови, все повече нараства интересът към исихастката святост и духовни постижения.”

В изказванията на членовете на научния съвет по теология беше изтъкнато, че дисертантът е използвал богата библиография, но не е цитирал нито едни български автор, работил в областта на исихазма. Като слабост на работата беше отбелязано, че формулировката на темата не отговаря в пълнота на съдържанието на докторската работа, но това беше отдадено на недостатъчно доброто научно ръководство.

/imG_1778.jpgНаучният съвет по теология гласува на Струмишкия митрополит Наум да бъде присъдена образователната и научна степен „доктор”.

Защитата на митрополит Наум премина при голям интерес от страна на академичната общност на факултета, на външни посетители и на представители на църковни медии у нас и от Македония. Изказаха се почти всички присъстващи преподаватели, но малко от тях бяха по съществото на обсъжданата тема. Беше отправена и критика срещу начина на действие на умната молитва, която според един от изказвалите се не можело да се упражнява "по време на сън". Докторантът отговори пространно на всички забележки.

Струмишкият митрополит Наум (Наум Любомир Илиевски) е роден на 13 декември 1961 г. в гр. Скопие, Македония. Завършил е право в университета в Скопие, а след това и Богословския факултет там. Живее на Света Гора под духовното ръководство на игумена на манастира Григориат архим. д-р Георги (Капсанис). През 1995 г. се връща в Македония и е поставен за Струмишки митрополит. В Македония се счита, че от Струмишка епархия започва възраждането на монашеството в страната. В периода 1998-2002 г. в епархията, която е най-отдалечена от столицата, са построени над 20 църкви. Развива се изключително мащабна издателска дейност. Излизат преводи на св. отци, на съвременни богослови, изследвания на исихазма, слова и проповеди, апологетически текстове и мн. др. Епархията има и свое списание и интернет-портал (тук).

Митрополит Наум в младежките си години е тренирал карате, има черен пояс и е бил шампион на Македония при младежите.


Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/33df9 

Разпространяване на статията:

 

 

© 2005-2023 Двери БГ и нашите автори. За контакти с екипа - тук.
Препечатване в други сайтове - само при коректно посочване на първоизточника с добре видима хипервръзка. Всяка друга употреба и възпроизвеждане, включително издаване, преработка или излъчване на материалите - след изрично писмено разрешение на редакцията и носителите на авторските права. 
Двери спазва етичния кодекс на българските медии, както и политика за защита на личните даннни на посетителите.