На 14 септември на 80-годишна възраст почина архимандрит Йоан, известен повече като о. Иван от Нови хан, благодетел, посветил живота си на грижата за бедни, бездомни и изоставени хора.
Опелото му ще бъде извършено на 16 септември от 12 часа в храм "Света Троица" в Нови хан от Браницкия епископ Йоан, първи викарий на Българския патриарх и Софийски митрополит Даниил.
Отец Иван Димитров Иванов е роден на 31 март 1945 г. в село Благово, община Монтана. Основно и средно образование завършва в гимназия „Петър Берон“ в гр. София. Висше образование придобива в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, която завършва през 1981 г. Със съпругата му Тодорка Григорова Иванова имат двама сина – Ивайло и Григор. На 19 октомври 1981 г. е ръкоположен за дякон, а на 26 октомври с. г. – за свещеник от Видински митрополит Филарет. От 1987 г. е приет в Софийска епархия и назначен за енорийски свещеник при храм „Света Троица“ в с. Нови хан, община Елин Пелин. През 2011 г. е постриган в монашество с името Йоан от Деволски еп. Теодосий. През 2015 г. в гр. Монтана е възведен в архимандритско достойнство от Видинския митрополит Дометиан.
Наред с пастирската си дейност, той отдава всичките си сили в грижа за бедните. Самоотверженото му служение остава неразбрано от мнозина, дълго време той не получава подкрепа и от ръководството на Българската православна църква. През 2014 г. в приюта „Св. Троица“ в Нови хан идва на посещение Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит (тук). Освен храна и подаръци той дава и знак за съпричастност с делото на свещеника.
О. Иван започва своята дейност през 1993 г., когато възстановява изоставената сграда в двора на храма „Св. Троица“ в Нови хан, възражда богослужебния живот и създава приюта „Св. Николай“, в който подслонява десетина бездомни. Постепенно сиропиталището се разширява и в него се настаняват предимно жени и деца, лишени от дом и закрила, но подслон намират също възрастни хора и бездомници. Свещеникът дава възможност на бременни момичета, останали без подкрепа, да родят децата си и да се грижат за тях (тук). Няколко десетки деца се раждат и порастват под грижите на о. Иван. Днес някои от тях първи изразиха скръбта си от кончината на отеца в социалните мрежи.
През 2013 г. отецът купува няколко къщи в монтанското село Якимово, където настанява бездомни семейства и децата им (тук).
Делото на свещеника продължава неговият син о. Григорий, който поема грижата за сиропиталищата. О. Иван остава в най-новата ни църковна история като пример за пълно отдаване на себе си в служението на ближните без да търси отплата или благодарност. Великодушен към житейските несполуки на своите питомци, о. Иван даде пример за Христов служител, чиято любов „не дири своето..., всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:5-7).
Бог да го прости!
