Чудото за обитателите на Дома за сираци „Св. Николай” при манастира „Св. Троица” в село Нови хан се случи три дни преди Възкресение Христово. На Велики четвъртък в приюта на отец Иван, изграден от него в края на 80-те години, за пръв път стъпи български патриарх. Дядо Неофит зарадва и деца, и възрастни с подаръци за Великден и лично благослови храма и всеки живеещ в приюта. Отец Иван, който е носител на много отличия за благотворителност, разказа пред „Всеки ден” за тази вълнуваща среща, както и за това кои са най-големите проблеми пред дома в момента.
- Отец Иване, как възприехте посещението на Патриарх Неофит във Вашия приют в навечерието на Великден?
- Обадиха ми се от Синода, че Негово Светейшество ще ни посети. Беше голяма радост. Все едно Бог пристигна в нашия дом. Слънцето изгря и при нас. В този храм патриарх не е идвал от 9 септември 1944 насам. Откакто е построен домът, дядо Неофит е първият патриарх, който е дошъл да ни види. Иначе много владици са идвали тук – дядо Дометиан, дядо Кирил, дядо Николай, дядо Йоан. Всички много се зарадвахме на Патриарх Неофит.
Децата скачаха около него. Той им донесе козунаци, яйца, раздаде им икони, разговаря с тях, погали ги, благослови всички. С него говорихме за дома, за това как се издържаме, колко човека са. Той обеща, че пак ще се видим на спокойствие и ще обсъдим въпросите, които засягат църквата, сградите, защото преди Великден нямаше възможност, с него бяха много хора, децата се бориха, играеха в краката му с камиончета, викаха. Всички възрастни и малчугани искаха да се докоснат до Негово Светейшество и затова не вървеше да обсъждаме делови въпроси. В бъдеще се договорихме да се видим.
- Каква подкрепа ви обеща дядо Неофит все пак?
- Той благослови дома и каза, че този приют ще продължава да съществува. Това не е малко, особено когато го казва лично патриархът. Той също се ангажира, че домът няма да бъде закриван. Иначе, както ви казах, при следващата среща с Негово Светейшество ще разговаряме за бъдещи промени в дома.
- Има ли ревност по отношение на приюта в Нови хан? Като че ли някои църковни дейци не гледат с добро око на вас.
- Ревност между колегите има – този е известен, аз не съм известен. Уви. Тази ревност я има и ще продължава да си я има. Но се надявам, че с идването на патриарх Неофит нещата ще се променят. За да дойде тук Негово Светейшество, значи ни е признал и ни е приел по всички показатели. Надявам се тази ревност да намалее.
- За колко деца и възрастни се грижите?
- 250 възрастни и 120 деца.
- Преди няколко месеца имаше критики, че в управлявания от вас приют стават нередни работи. Каква е истината?
- При мене няма нередности. Аз си държа на реда и дисциплината. Това са разни хора, които се оплакват, защото съм ги изгонил, понеже те тук не спазваха дисциплината. Някои смятат, че съм задължен да приемам крадци, а като го приема съм длъжен да му давам пари и да му давам всичко. Това са измамници. Изобщо не искам да ги коментирам. Някой умишлено съчинява, че в дома стават извращения и че дисциплината не е на ниво. Но това са 250 човека, ако няма ред, ще настане хаос. Затова на тези, които не им харесва дисциплината тук, говорят такива безумия. Това са злобни хора, на които сърцата са им изстинали. Те въобще не се интересуват от хората, които са закъсали.
- Вие как решихте да помагате на бедни и на сираци?
- Това е въпрос на усещане. Аз съм от бедно семейство. Слава Богу, не съм бил сирак, имал съм майка и баща, но те не бяха богати. В ТКЗС работех за жълти стотинки и 16-годишен дойдох в София да уча и да работя, за да си изкарвам прехраната. Скитах се от квартира на квартира. Знам какво е да си без дом. Гладувал съм. Пари на заем не съм взимал, защото като върна, пак няма да имам. Това нещо съм го изживял. Второ, аз повярвах в Бога и тогава реших да стана свещеник.
Баща ми навремето, когато бях още в 7 клас, искаше да отида в Черепиш и аз тогава отказах и избягах. Затова дойдох в София, за да не отида да уча в Черепиш. Той каза, че няма пари да ме издържа в други училища, а само там може, защото там не се плаща. Но Бог не ме изостави. Дойде времето, в което реших, че трябва да стана свещеник. Повярвах в Господа и си казах, че трябва да стана свещеник. Като казах, че трябва да стана свещеник, като че ли до мен някой застана и започна да ми движи нещата. За три месеца аз станах свещеник, без да съм чел една буква и без да съм отворил книгите, за да видя какво пише за поповете. Мен ме приеха веднага в Духовната академия и облякох расото до няколко месеца.
- Да се върнем към приюта. От какво най-много имате нужда сега?
- 6000 лева ни е токът в дома в Нови хан за 2 месеца. Имаме голяма нужда от пари. Продукти имаме, дрехи също в изобилие. Докато не е студено, харчим по-малко дърва, за да се отопляваме.
- Сигурно по Великден сте имали доста дарения.
- Тази година почти нямаше дарения. Много малко бяха. А средствата по сметките ни са съвсем малко. Засега бизнесмени не се обаждат. Аз не търся никого. Надявам се да не ни спрат тока.
- Как протича един ден при вас?
- Жените, които готвят, стават много рано, за да направят закуска на децата и да омесят хляба. В 7 се бие камбаната, който спал – спал. Малките отиват на градина, по-големите на училище. Като се върнат в дома, обядват, после отиват на занималня. Отделил съм зала за уроци, идва един учител, който им помага допълнително. След това четем молитви, говорим си. Никога не е скучно. Вкарал съм и Интернет за по-големите, които се вълнуват от този тип комуникация. Но тук има ред. Алкохол не се пие, никъде в приюта или двора на манастира не се пали цигара. Ние си произвеждаме в нашето стопанство много неща. Имаме 5 декара, тях обработваме, гледаме животните. Не купуваме мляко, сирене, яйца, месо. Това си го произвеждаме.
- Отче, каква е вашата молитва?
- Нека Христос възкръсне във всички сърца. И нека да помислим за тези около нас, да ги погледнем, да се огледаме. Да се подаде ръка, че всеки молещ да се зарадва, да се усмихне!
