Миналата седмица стана ясно, че е подготвен проектозакон за училищното образование, който връща предмета „Религия” отново сред свободноизбираемите предмети, а щатът на главния експерт по „Религия” в Министерството на образованието е закрит и функциите му се поемат от експерта по Философия. По повод тези обезпокоителни събития делегатите от VІ Църковно-народен събор са излезли със становище, което е било изпратено до компетентните органи.
Публикуваме пълния текст на становището:
Становище на VІ
Църковно-народен събор на
Българската православна църква относно Проектозакона
за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.
Българската православна църква продължава да настоява за възстановяване традиционното място на предмета Религия в задължителната подготовка на учениците в българското общообразователно училище.
След единадесетгодишна работа в тази посока предметът Религия в момента се изучава от учениците от І до ХІІ клас в часовете за задължителноизбираема (ЗИП) и/или свободноизбираема (СИП) подготовка. Обучението по предмета Религия се осъществява по утвърдени от министъра на образованието и науката: концепция за обучение по предмета „Религия–християнство” и концепция за обучението по предмета „Религия–ислям”.
Учебният предмет Религия е включен в културнообразователната област „Обществени науки, гражданско образование и религия”. Стремежът на всички ангажирани с неговото преподаване и с доброто възпитаване на подрастващите поколения е в най-близко бъдеще предметът Религия да влезе в часовете за задължителна подготовка.
Затова с тревога отбелязваме факта, че в интернет пространството от известно време и с предварително зададена дата - 23.10.2008 г. - е публикуван ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (http://www.paideiafoundation.org/?read=7060), в който:
1/ Предметът Религия не е включен в културнообразователната област (КОО) „Обществени науки и гражданско образование” като самостоятелна единица, както е в действащия Закон за народната просвета. Това залага невъзможността Религия да се изучава в часовете за задължителноизбираема подготовка (Глава втора, чл. 103, (1), т. 4 на проектозакона). Осъществяването на подобна идея би било проява на дискриминация към вековните традиции на българското семейство и българското образование.
2/ За предмета Религия се предвиждат часове единствено в рамките на свободноизбираемата подготовка, което е стъпка назад спрямо настоящата практика (Дял първи, чл. 3 (3) на проектозакона). Като СИП и в условията на новите разпоредби за делегираните бюджети на училищата предметът фактически ще бъде поставен в крайно неравностойно положение, което ще доведе до значителен отлив на учениците, желаещи да го изучават.
3/ В проектозакона се прави опит за налагане на ново понятие „религии”, което да измести утвърденото име и съдържание на предмета Религия и с това да заложи нов, сравнителен, а не вероизповеден модел на обучение по религия (Дял първи, чл. 3 (3) на проектозакона). В перспектива това ще отвори вратите на българското училище за всякакви религиозни учения, секти, движения и пр., които въз основа на закона спекулативно биха могли да претендират за място на своите учения в учебната програма по Религия. Така ще бъде отнета възможността на българските деца задълбочено да изучават религията, която изповядват те и техните родители, което иначе би ги предпазило от разрушителното влияние на нездрави религиозни школи, секти и култове.
Към горепосоченото може да се добави, че фактите от последните два месеца са изключително тревожни. Пенсионирането на главния експерт по Религия в Министерството на образованието и науката, закриването на неговата щатна длъжност и съкращаването на щатните бройки за старши експерти по Религия в регионалните инспекторати по образованието в София–град и Пазарджик бяха първите сигнали, че е възможна промяна в статута на учебния предмет Религия в отрицателна посока. Това противоречи както на интересите на предмета Религия, така и на доминиращите обществени нагласи, които виждат в неговото изучаване мощно средство за намаляване на агресията, алкохолизма, наркоманията, сектантската зависимост и безнравствеността сред българските ученици.
Ако проектът за нов закон за училищното образование бъде гласуван в така предложения вариант, това ще доведе до обезсмисляне на усилията и труда на всички ученици, родители, учители и специалисти, които през последните единадесет години се опитваха да съчетаят ползата от образователния процес със силното възпитателно въздействие на предмета Религия в българското училище.
Държавата е призвана да се грижи за обществения интерес, да гарантира правата на своите граждани и да бъде заедно с Църквата радетел за морала, стожер на добрите нрави и духовния напредък на българския народ в хармония с неговите вековни религиозни и културни традиции. Експерименти с основните градивни елементи на обществено-културния ни живот – семейството и училището – не бива да се правят.
ЗАТОВА: Ние, делегатите на VІ-тия Църковно-народен събор, единодушно заявяваме, че не приемаме така предложения ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА и настояваме за това, АКТУАЛНИЯТ ВЪПРОС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ в българското общообразователно училище да бъде решен в съответствие със специфичното историческо, културно и религиозно наследство, съхранило идентичността и духовното величие на нашия народ.
Българската православна църква продължава да настоява за възстановяване традиционното място на предмета Религия в задължителната подготовка на учениците в българското общообразователно училище.
След единадесетгодишна работа в тази посока предметът Религия в момента се изучава от учениците от І до ХІІ клас в часовете за задължителноизбираема (ЗИП) и/или свободноизбираема (СИП) подготовка. Обучението по предмета Религия се осъществява по утвърдени от министъра на образованието и науката: концепция за обучение по предмета „Религия–християнство” и концепция за обучението по предмета „Религия–ислям”.
Учебният предмет Религия е включен в културнообразователната област „Обществени науки, гражданско образование и религия”. Стремежът на всички ангажирани с неговото преподаване и с доброто възпитаване на подрастващите поколения е в най-близко бъдеще предметът Религия да влезе в часовете за задължителна подготовка.
Затова с тревога отбелязваме факта, че в интернет пространството от известно време и с предварително зададена дата - 23.10.2008 г. - е публикуван ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА (http://www.paideiafoundation.org/?read=7060), в който:
1/ Предметът Религия не е включен в културнообразователната област (КОО) „Обществени науки и гражданско образование” като самостоятелна единица, както е в действащия Закон за народната просвета. Това залага невъзможността Религия да се изучава в часовете за задължителноизбираема подготовка (Глава втора, чл. 103, (1), т. 4 на проектозакона). Осъществяването на подобна идея би било проява на дискриминация към вековните традиции на българското семейство и българското образование.
2/ За предмета Религия се предвиждат часове единствено в рамките на свободноизбираемата подготовка, което е стъпка назад спрямо настоящата практика (Дял първи, чл. 3 (3) на проектозакона). Като СИП и в условията на новите разпоредби за делегираните бюджети на училищата предметът фактически ще бъде поставен в крайно неравностойно положение, което ще доведе до значителен отлив на учениците, желаещи да го изучават.
3/ В проектозакона се прави опит за налагане на ново понятие „религии”, което да измести утвърденото име и съдържание на предмета Религия и с това да заложи нов, сравнителен, а не вероизповеден модел на обучение по религия (Дял първи, чл. 3 (3) на проектозакона). В перспектива това ще отвори вратите на българското училище за всякакви религиозни учения, секти, движения и пр., които въз основа на закона спекулативно биха могли да претендират за място на своите учения в учебната програма по Религия. Така ще бъде отнета възможността на българските деца задълбочено да изучават религията, която изповядват те и техните родители, което иначе би ги предпазило от разрушителното влияние на нездрави религиозни школи, секти и култове.
Към горепосоченото може да се добави, че фактите от последните два месеца са изключително тревожни. Пенсионирането на главния експерт по Религия в Министерството на образованието и науката, закриването на неговата щатна длъжност и съкращаването на щатните бройки за старши експерти по Религия в регионалните инспекторати по образованието в София–град и Пазарджик бяха първите сигнали, че е възможна промяна в статута на учебния предмет Религия в отрицателна посока. Това противоречи както на интересите на предмета Религия, така и на доминиращите обществени нагласи, които виждат в неговото изучаване мощно средство за намаляване на агресията, алкохолизма, наркоманията, сектантската зависимост и безнравствеността сред българските ученици.
Ако проектът за нов закон за училищното образование бъде гласуван в така предложения вариант, това ще доведе до обезсмисляне на усилията и труда на всички ученици, родители, учители и специалисти, които през последните единадесет години се опитваха да съчетаят ползата от образователния процес със силното възпитателно въздействие на предмета Религия в българското училище.
Държавата е призвана да се грижи за обществения интерес, да гарантира правата на своите граждани и да бъде заедно с Църквата радетел за морала, стожер на добрите нрави и духовния напредък на българския народ в хармония с неговите вековни религиозни и културни традиции. Експерименти с основните градивни елементи на обществено-културния ни живот – семейството и училището – не бива да се правят.
ЗАТОВА: Ние, делегатите на VІ-тия Църковно-народен събор, единодушно заявяваме, че не приемаме така предложения ПРОЕКТОЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ВЪЗПИТАНИЕ И ПОДГОТОВКА и настояваме за това, АКТУАЛНИЯТ ВЪПРОС ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ОБУЧЕНИЕ ПО РЕЛИГИЯ в българското общообразователно училище да бъде решен в съответствие със специфичното историческо, културно и религиозно наследство, съхранило идентичността и духовното величие на нашия народ.
Рилска св. обител, 11.10.2008 г.
Снимка: Атанас Димитров
Снимка: Атанас Димитров
