На 25 май в храм „Св. Неделя“ в гр. Ловеч беше отслужена заупокойна св. Литургия и панихида за приснопаметния Ловчански митрополит Дионисий – вторият български архиерей на тази епархия след учредяването на Българската екзархия. Заупокойната св. Литургия и панихида с благословението на Ловчански митрополит Гавриил отслужи архим. Викентий.
Митр. Дионисий е погребан в притвора на ловчанския храм „Св. Неделя“. На 29 май се изпълват сто и петдесет години от смъртта му.
Ловчански митрополит Дионисий, в света Евстатий Антонов Помаков, е роден през 1840 г. (според други сведения през 1835 г. или 1839 г.) в Берковица. Получава първоначалното си образование в родния си град, след което постъпва като послушник в Клисурския манастир „Св. Кирил и Методий“, където приема монашески постриг от ръцете на тогавашния игумен архим. Антим. До 1867 г. е дякон на Софийския митрополит, а през 1869 г. заминава за Белград, където през 1872 г. завършва духовна семинария. В България е известен като „белградски богослов“. След завръщането си от там е ръкоположен за йеромонах и определен за архиерейски наместник на Берковица, където е сред основателите на местното читалище. Духовно чадо е на Скопски митрополит Доротей (1872-1875).
Йером. Дионисий е избран за Ловчански митрополит на 14 юни 1873 г. Епископската му хиротония е извършена на 7 юли с. г. в българския храм „Св. Стефан“ в османската столица. В Ловеч пристига през септември 1873 г. Като епархийски архиерей той се проявява като извънредно деен администратор и ревностен проповедник на Евангелието из цялата епархия, която непрекъснато и неуморно обикаля, като проповядва. Отличава се и с високо патриотично съзнание, което води до конфликти с местните представители на османската власт. Умира на 29 май 1875 г. от туберкулоза.
Бог да го прости и помилва в Царството Си.
