Националният празник Трети март беше отбелязан в цялата страна с благодарствени молебени и възпоменателни събития. В Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ Негово Светейшество Българският патриарх Даниил отслужи заупокойна молитва за всички загинали на бойното поле за свободата на отечеството и благодарствен молебен по случай 147 години от Освобождението на България. Заедно с него служиха Мелнишки епископ Герасим – главен секретар на Св. Синод, архим. Йоан – протосингел на Софийска митрополия, храмовото духовенство и столични свещеници, представителите на Руската и на Румънската православни църкви у нас – прот. Владимир Тишчук и ставроф. ик. Нелуц Опря.
Патр. Даниил се обърна със слово по случай Националния празник, в което постави акцент върху „жертвения подвиг на любовта“ на загиналите за свободата на България. Той отбеляза, че Освобождението е резултат от „Освободителната война, подготвена, организирана и осъществена от Царя-Освободител – руския император Александър Втори, и обединените усилия на неговата победоносна армия и на нашето Българско опълчение“.
Следващият акцент в словото на патриарха беше благодарността към освободителите. „Неблагодарността, липсата на признателност, незачитането на историческата правда поради временни и мимолетни обстоятелства, би могло да бъде окачествено като грях. Грях спрямо истината, която – както вече казахме – ни прави истински свободни. Нашата признателност към всички, загинали и потрудили се за свободата на милото ни Отечество, е нещо напълно естествено за всеки православен християнин. Ние благодарим първо на Бога, но не забравяме и човеците, чрез които Бог действаше, за да бъдем днес свободни“.
Патриарх Даниил напомни за признателността към предците и техните усилия за възстановяването на свободата и достойнството на народа. Той цитира думите на руския учен акад. Димитрий Лихачов, който нарича България „държава на духа“, и допълва, че „истинската сила на нашия народ е именно в неговата духовност и култура, които на свой ред имат своята основа в нашата православна вяра – вяра и упование в Бога… Тази вяра ни е изградила, сплотила и съхранила като народ през вековете, дори и в най-мрачните и безнадеждни времена, тя ни е утвърдила, тя е и единственият истински залог за нашето настояще и бъдеще, за пребъдването ни като Божи народ. Тя е вдъхновила предците ни и нашите православни братя от близо и далеч, дошли някога тук, за да извоюват нашето Освобождение“, каза в заключение патр. Даниил.
Обръщение по повод Националния празник отправи и Пловдивски митрополит Николай. Той постави акцента на своето слово на друго място – в необходимостта България да заеме активна позиция в съвременния променящ се свят, за да не се повторят събитията от времето на Сан Стефанския и последвалия го Берлински договор. „На масата на преговорите в Сан Стефано няма българи. Няма българи и няколко месеца по-късно на масата на преговорите за сключване на окончателния Берлински договор. В онези драматични месеци в началото на 1878 г. България не е субект на международните отношения. Тя е обект – територия, която бива ту уголемявана, ту намалявана и рязана на парчета, в зависимост от представите на тогавашните велики сили за това как трябва да изглежда балансът на силите между тях“.
Според митр. Николай сега България, макар и вече самостоятелна държава, отново е страничен наблюдател на важните събития, които се случват в света. „В момента започват отново да текат разговори, в които България не е поканена да участва, а в най-добрия случай може да ги наблюдава онлайн“.
Митрополитът отправя упрек към българските политици, които така и не заемат активна и категорична позиция за войната на Русия срещу Украйна, които „вместо от първия миг на войната да апелират към православния християнски морал и от тази позиция да се включат най-активно в посреднически мисии за незабавно спиране на войната, оставиха тази роля на други, докато те по стара българска традиция се чудеха на страната на коя от великите сили да застанат и изчисляваха ползите за бюджета от продажбата на снаряди“.
Пловдивският митрополит посочва основанията България да е активен участник в преговорите за мир в Украйна: „Преди три години, само две седмици след началото на войната, ние посочихме кой е нотариалният ни акт върху историята, който ни дава суверенното, неоспоримо и неотменимо право да апелираме незабавно към воюващите страни да спрат тази братоубийствена война, която разкъсва православния свят и нанася огромни щети на Христовата църква на земята. Нашите права за това да сме активен участник в решаването на този конфликт произтичат от факта, че ние сме страната на делото на св. Кирил и Методий, на св. Климент Охридски, на кирилицата, на православната книжнина на български език, който е езикът на цялото източно славянство, на свети Киприян Български, митрополит Киевски, Московски и на цяла Русия, и на десетките и стотици безименни български свещеници и монаси, които през Средните векове са поемали по пътя на североизток, за да вградят душите си и животите си в цивилизационните темели на това, което днес се нарича Русия и Украйна“.
Според митр. Николай днес българите имаме „правото, но и задължението да помогнем за разрешаването на спора на Русия с Украйна не с оръжие, а на базата на православните ценности и принципи, които те са научили благодарение на нас“.
Тезата на владиката е, че Църквата не бива да се занимава с нито с „геополитика, нито с каквато и да е политика“, но трябва „да припомня какви са принципите и ценностите на светото Православие, да се моли за мир и да гарантира и осигурява спасението на своя богохраним народ. И да подканя светските властници да не се чудят коя страна да заемат, а да заемат позицията, която би заел Иисус Христос. Когато си отговорите на въпроса каква би била позицията на Иисус Христос по отношение на тази война, тогава ще си отговорите и на въпроса каква следва да бъде позицията на България“.
В заключение митрополитът отбеляза: „Не забравяйте, че Православната църква е оня кораб, който всякога е превеждал нашия народ през бурите, тя е, която е подготвила Освобождението, което празнуваме днес, и тя ще бъде спасителният пристан, ако дойдат тежки времена“.
* Снимки: Сайт на Българска патриаршия
