На 22 февруари Негово Светейшество Българският патриарх Даниил и Св. Синод отправиха обръщение по повод осемдесетгодишнината от вдигането на схизмата и признаването на автокефалията на БПЦ. Това се постига след редица преговори между представители на БПЦ и Вселенската патриаршия, завършили успешно на 22 февруари 1945 г.
В обръщението се посочва, че „взетото на този ден решение увенчава столетната и неравна битка на борците за нашата духовна и църковна самостоятелност, довела до учредяването на Българска екзархия през 1870 г., справедливо окачествена от историците като „българска протодържава“ – предшественик и подготовка за възстановяването на Българската държава“.
Текстът на обръщението не засяга дебатите около вдигането на схизмата и историческите предпоставки за нея, а акцентира върху това, че „борбата за духовна свобода и за църковна автокефалия предшества борбата ни за политическа независимост, а не е следствие от нея, както обикновено се случва в историята на православния Изток. Възраждането на православния български род има друга логика и следва различна последователност“.
Цитират се и думите на членовете на българската църковна делегация в Цариград – митрополитите Неврокопски Борис и Търновски Софроний и Велички епископ Андрей: „Схизмата вече не съществува. Благодатното общение… е възстановено. Автокефалията на нашата 1000-годишна черква биде благословена и призната“. Така те съобщават на Българския екзарх Стефан за вдигането на схизмата, признаването на автокефалията на нашата Църква и отслужването на първата съборна света Литургия в патриаршеския храм във Фенер.
В обръщението се отдава почит на предците, посветили се на независимостта на Българската църква. „Извоюваното от тях с толкова много усилия и саможертва остава завинаги като непреходен завет към поколенията. Техният дух на непримиримост и воля за свобода и достоен живот трябва да живее и в нас, ако искаме да бъдем достойни техни наследници и продължители на техните дела“, се казва в текста.
В заключение патриархът и Св. Синод в своето обръщение призовават: „Нека пазим и ценим нашата автокефалия, защото автокефалията не означава изолация и разделение, а благодатно и канонично общение между Поместните православни църкви. Автокефалията е мяра за зрелостта на една поместна църква в нейното неразривно общение с всички останали поместни църкви, членове на Едната, Света, Съборна и Апостолска Църква“.
