Депутатите приеха на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията – на ГЕРБ-СДС, на „Възраждане“ и на „БСП – Обединена левица“, с които се утвърждава, че Българската православна църква е единственият представител на източното православие в България.
Законопроектът на „Възраждане“, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители, подчертава, че е необходимо да се попречи на допуснатата възможност за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование името „православна“.
Проектът на закон, внесен от Бойко Борисов и група народни представители от ГЕРБ-СДС, признава само Българската православна църква – Българска патриаршия, която е утвърдена по каноните на Вселенската църква и това е традиционното православно вероизповедание, което има предвид конституционната норма на чл. 13, ал. 3, като това законодателно решение дава основание да се приеме, че се признават правилата на Вселенската църква относно единството, т. е., че се санкционира и зачита каноничното право, тъй като единствено съгласно неговите разпоредби Българската православна църква – Българска патриаршия е част от Вселенската църква.
Регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от признатата по силата на закона (ex lege) Българска православна църква.
В законопроекта, внесен от Атанас Зафиров и група народни представители от „БСП – Обединена левица“, се посочва, че съгласно Конституцията разпоредбите на Закона за вероизповеданията и каноничното право БПЦ-БП е част от Вселенската църква и се признават нейните правила за единството.
Законопроектът на Костадинов беше приет със 140 гласа „за“, 26 „против“ и нито един „въздържал се“.
Този на ГЕРБ-СДС също беше приет, при това със 176 „за“, нито един „против“ и трима „въздържали се“.
Проектът на закон на БСП получи необходимата подкрепа със 176 гласа „за“, нито един против и един „въздържал се“.
Това е първият случай в българското законодателство, когато позоваването на каноничното право на Църквата би се включило изрично в светски юридически текст с произтичащата от това обвързваща сила, макар и само по отношение на „единството на Православната църква“.
Вероизповеданията могат свободно да се регистрират, но следва да се съобразяват при определяне на своите наименования с нормата на чл. 15 от Закона за вероизповеданията, за да се изключи възможност за неправилно правоприлагане и (или) тълкуване и за запазване в цялост на наименованието. На вероизповедания по заварени производства по регистрация и регистрирани до този момент се предоставя двумесечен срок за промяна на наименованието им съгласно изискванията на чл. 15, ал. 3 от Закона за вероизповеданията.
Такива са: Българската православна старостилна църква с център в София (т. нар. „княжевци“), Истинно-православната църква с център в Пловдив и Арменската апостолическа православна църква, която е едно от традиционните вероизповедания у нас.
Тъй като на първо гласуване бяха приети повече от един законопроект, уреждащи една и съща материя, водещата комисия с участието на вносителите на приетите на първо гласуване законопроекти ще изготвя от тях един общ законопроект в срок от четиринадесет дни, който ще се представи на председателя на Народното събрание и на народните представители за правене на писмени предложения по него.
До казуса се стигна след като съдът регистрира Българската старостилна православна църква, което предизвика силен политически и обществен отзвук. Българският патриарх и Софийски митрополит Даниил с членове на Св. Синод се срещна с различни институции, търсейки защита от държавата срещу потенциален „нов разкол“. Решението, около което се обединиха църковници и политици, е да се забрани употребата на думата „православна“ като определение към която и да е църква в България.
Определението „православен“ в словосъчетанията „православно учение“, „православна църква“, „православно християнство“ и др. има характер на вероизповед на християнската общност, т. е. че изповядва правилно вярата в Христос. В този смисъл редица традиционни християнски църкви прилагат към своето учение определението „православно“ (макар и само в специализирани богословски текстове, за да не предизвика конфесионално объркване), дори то да не присъства в наименованието им – пример е Римокатолическата църква, както и дохалкидонските църкви.
В своите официални наименования като православни определят себе си всички дохалкидонски църкви – Сирийската с център Антиохия, Коптската с център Александрия, Етиопската и отцепилата се от нея Еритрейската църква, както и Арменската апостолическа църква, която единствена има своя регистрация у нас. В гръцкия си еквивалент определението „ортодокс“ се използва и извън рамките на християнството, по отношение на юдаизма – „ортодоксален юдаизъм“.
