Първи октомври - Ден на музиката

Преп. Ро­ман, на­ре­чен Сла­до­ко­пе­вец, е ро­ден в си­рийс­кия град Еме­са в сре­да­та на V век. След ка­то по­лу­чил под­хо­дя­що об­ра­зо­ва­ние, той за­поч­нал да слу­жи в хра­ма „Въз­к­ре­се­ние Хрис­то­во” в Бей­рут. По-къс­но се пре­мес­тил в Кон­с­тан­ти­но­пол и ста­нал кли­рик в пат­ри­ар­шес­кия храм „Св. Со­фия”. Бил мно­го усър­ден в бо­гос­лу­же­ни­я­та, ма­кар че не се от­ли­ча­вал ни­то с осо­бен глас, ни­то с му­зи­ка­лен слух. Но пат­ри­арх Ев­ти­мий го обик­нал за­ра­ди ис­к­ре­на­та му вя­ра и доб­ро­де­те­лен жи­вот. То­ва пре­диз­ви­ка­ло рев­ност­та на ня­кои цър­ков­ни слу­жи­те­ли, ко­и­то за­поч­на­ли да при­тес­ня­ват Ро­ман и до­ри да му па­кос­тят. По вре­ме на ед­но от бо­гос­лу­же­ни­я­та пре­ди праз­ни­ка Рож­дес­т­во Хрис­то­во из­бу­та­ли св. Ро­ман на ам­во­на и го на­ка­ра­ли да из­пъл­ни ня­кои от пес­но­пе­ни­я­та. Хра­мът бил пре­пъл­нен с бо­го­мол­ци; слу­жел са­ми­ят пат­ри­арх, а на бо­гос­лу­же­ни­е­то при­със­т­вал им­пе­ра­то­рът и прид­вор­ни­те му. Сму­тен и из­п­ла­шен, св. Ро­ман за­пял фал­ши­во, с тре­пе­рещ глас и се пос­ра­мил пред це­лия на­род.

Сък­ру­шен и из­мъ­чен, той се приб­рал у до­ма си и ця­ла нощ се мо­лил пред ико­на­та на Бо­жи­я­та Май­ка, ка­то из­ли­вал мъ­ка­та си. При­зо­ри св. Ро­ман зад­ря­мал и на­сън му се яви­ла св. Бо­го­ро­ди­ца, ко­я­то му по­да­ла сви­тък хар­тия и му ка­за­ла да го изя­де. И ста­на­ло чу­до: св. Ро­ман по­лу­чил кра­сив и ме­ло­ди­чен глас, как­то и по­е­ти­чен дар. Вдъх­но­вен от ста­на­ло­то чу­до, той на­пи­сал зна­ме­ни­тия кон­дак на праз­ни­ка Рож­дес­т­во Хрис­то­во: „Де­ви­ца­та днес раж­да Свръ­хес­тес­т­ве­ния...”

На дру­гия ден св. Ро­ман до­шъл в хра­ма на ве­чер­но­то бо­гос­лу­же­ние пре­ди Рож­дес­т­во Хрис­то­во и по­мо­лил да му раз­ре­шат от­но­во да пее от ам­во­на. То­зи път той с прек­ра­сен глас из­пъл­нил със­та­ве­ния от не­го химн „Де­ви­ца­та днес” и пре­диз­ви­кал все­общ въз­торг. На­ро­дът за­поч­нал да го на­ри­ча Слад­ко­пе­вец и от­то­га­ва св. Ро­ман ук­ра­ся­вал бо­гос­лу­же­ни­я­та със сво­е­то прек­рас­но пе­е­не и вдъх­но­ве­ни мо­лит­ви.

Той ста­нал учи­тел по пе­е­не в Кон­с­тан­ти­но­пол и един от най-из­вес­т­ни­те цър­ков­ни пес­но­пис­ци. За не­го­ви се счи­тат над хи­ля­да мо­лит­ви и хим­ни за раз­лич­ни праз­ни­ци. Св. Ро­ман по­чи­нал през 556 г.

Св. Йоан Кукузел е роден в град Дирахий (сега Драч), в областта на Охридската архиепископия. По произход бил българин. Рано останал без баща. Майка му, благочестива и богобоязлива жена, се погрижипа да му даде християнско възпитание и го изпратила да учи в дворцовото певческо училище в Константинопол. Скоро Йоан станал любимец на императора.

Желаейки да служи на Господ в безмълвие, Йоан тайно избягал и се укрил в Светогорския манастир "Св. Атанасий". Представил се за неук пастир и игуменът му поверил манастирското стадо. Веднъж един монах го видял да пее така, че козите, които пасял, не се хранели, а го гледали, сякаш се радвали на ангелското му пеене.

Императорът разбрал къде се намира Йоан и настоял той да се върне в Константинопол, но младежът останал в манастира. Там той създал своите безсмъртни произведения: "Полиелей на българката" (посветен на майка му), "Антиксантари", "Голямото исо", "Херувимска песен" и други. Пападическото произведение "Владику и священноначалника", което се изпълнява, когато архиереят "взима време" (т. е. чете молитвите си пред иконостаса преди св. литургия), също носи неговото име.