На 15 март в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се състоя публичната защита на дисертацията на ставроф. ик. Михаил Михайлов на тема: „Уставът на БПЦ-БП: практика, приложение и колизии с другите източници на църковно право“. Научен ръководител на работата е проф. дбн Дилян Николчев.
На защитата присъстваха деканът на Богословския факултет на СУ доц. Ивайло Найденов, преподаватели от факултета, гости.
Председател на научното жури беше проф. дбн Емил Трайчев. Рецензенти бяха проф. д-р о. Иван Иванов и проф. д-р Веселин Вучков, а свои становища представиха доц. д-р Мариян Стоядинов, доц. д-р Павлин Събев и проф. дбн Емил Трайчев.
Защитата започна с представяне на дисертационната работа от страна на о. Михаил Михайлов, който отбеляза, че събитията от последните седмици у нас, свързани с неуспешните опити за неканонични промени в Устава, са доказателство за актуалността на темата на дисертацията и потвърждават изводите от нея. „Станахме свидетели на противоуставно поведение от страна на висшата църковна йерархия“, посочи о. Михаил и отбеляза, че затова е важно църковното право и по-конкретно Уставът на БПЦ да се познава и да се спазва.
Научният труд на дисертанта включва 491 стандартни печатни страници и съдържа: съкращения, предговор, увод, пет глави, заключение, приложения и библиография (общо 129 заглавия на използвани трудове). В дисертационното съчинение е приложен научен апарат, състоящ се от 321 бележки под линия.
О. Михайлов отбеляза, че църковното право е естествена пресечна точка на научните му интереси, свързани едновременно с богословската и юридическата наука, но е и логичен резултат от опита и наблюденията, събрани при прякото му и непосредствено участие в организацията на църковния живот, „съчетани със съпоставката между практиката и църковноправната доктрина“.
В първата глава, озаглавена „Уставът на БПЦ-БП като източник на правото“, в пет раздела (след кратко въведение и общи бележки) са разгледани основните положения и характеристики на УБПЦ-БП, както и неговата структура и съдържание. В тази глава са представени уставните изисквания, свързани с образователния ценз на лицата, включени в органите на църковна власт.
В петте раздела на втора глава – „Централни органи на църковната власт в БПЦ“ – е отделено място за основните принципи на църковното право и тяхното отражение в църковния ни статут. Съответствието на тези принципи с конкретните уставни разпоредби се проследяват при представянето на централните органи на църковната власт в поместната ни православна църква във връзка с тяхното конституиране, състав и правомощия. Анализирани са и църковноправните норми, свързани с Църковния събор, патриаршеския институт, Св. Синод и Върховния църковен съвет.
Третата глава, носеща заглавието „Местни органи на църковната власт в БПЦ“, съдържа четири раздела, в които са разгледани въпросите за служението на епархийския митрополит в БПЦ, съставът и компетенцията на Епархийския съвет и юридическият статут и функциите на църковното настоятелство.
Необходимостта от контрол за спазване на правилата и законосъобразното функциониране на организационната система налага и изследването на нормативната уредба, свързана с църковния съд, на който са посветени петте раздела на четвърта глава „Църковният съд – регламентация, дейност и предизвикателства“. Тук е подчертана необходимостта от църковно правосъдие, разгледани са въпросите за състава и ведомството на църковните съдилища, посочват се правилата за църковното съдопроизводство, както и за реализацията на дисциплинарната и имуществената отговорност според УБПЦ-БП.
Особена практическа важност има и маркирането на констатираните неточности, празноти и противоречия на уставните норми, църковноадминистративните актове и действия на органите и членовете на БПЦ, несъответстващи на каноничните принципи и нарушаващи общото църковно право. Тези въпроси намират място в петата глава, именувана „Непълноти в УБПЦ-БП и колизии с други източници на църковно право“.
В последната глава от дисертацията са отразени някои колизии и празноти в поместното ни църковно законодателство. Особен акцент е поставен върху липсата на брачно и семейно право като църковноправен институт. Обръща се внимание и на неизпълнените задължения за изготвянето на регистър за имотите на БПЦ и правилник за методологията на отчисленията от продажба на църковни свещи, във връзка с което ще се направят конкретни предложения.
Дисертацията завършва със Заключение. В дисертационния труд са включени три Приложения, представляващи таблица с изискванията на всички актуални и отменени църковни регламенти, свързани с образователния ценз, Проект за Правилник за дейността на Епархийски съвет и Проект за Регистър на църковните имоти.
В края на представянето на дисертацията си о. Михаил Михайлов изрази благодарност на тези, които са му помогнали в работата по изследването, които са го вдъхновявали, подкрепяли, критикували, за да бъде завършен този труд. Благодари на научния си ръководител, който го е насочвал „с вещина и без чиято неоценима помощ тази дисертация нямаше да е налице“.
Проф. Николчев изрази удовлетворение от работата на своя докторант и посочи, че това е първи такъв завършен труд по въпросите на Устава на БПЦ, а о. Михаил е направил много задълбочено изследване на въпроса. Използвал е много литература, но е направил и свои анализи и интерпретации на Устава на БПЦ, отбеляза проф. Николчев, и подчерта отново актуалността на дисертационния труд, който без съмнение е със сериозен научен принос. Той изрази надежда, че когато бъде издадено това изследване, то ще стане „част от настолните книги на нашите митрополити“. В заключение проф. Николчев обобщи, че областта на каноничното право е „инфарктна“, но ще дойде ден, когато всички ще се убедят, че не в силата е Бог, а в правдата“.
Рецензентите на дисертацията единодушно посочиха сериозния научен принос на изследването на о. Михаил Михайлов както за богословието, така и за каноничното право. Многократно беше посочено, че трудът е забележително интердисциплинарно съчинение.
Рецензентите отбелязаха дълбочината и всестранността на изследването и отличните познания на докторанта в областта на богословието и в областта на правото. Според тях „това се дължи, разбира се, и на образователните му степени в двете научни сфери, както и на практическия му опит“.
Накрая научното жури единодушно гласува положителна оценка и присъждане на кандидата на образователната и научна степен „доктор“.
Михаил Михайлов е роден на 21 януари 1975 г. в гр. Михайловград (днес Монтана). През 1994 г. завършва Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, а през 2000 г. – Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 2012 г. придобива магистърска степен в Юридическия факултет при ВТУ „Св. Кирил и Методий“, а в края на с. г. придобива юридическа правоспособност в Министерство на правосъдието. Зачислен е като докторант в катедра „Практическо богословие“ през 2019 г. От 2021 г., след спечелен конкурс, е назначен за асистент в катедра „Практическо богословие“ в Богословски факултет на СУ. Ръкоположен е за свещеник на 21 ноември 1997 г. От 1 декември 1997 г. до 14 юни 1999 г. изпълнява длъжността ефимерий при академичния параклис на Богословския факултет на СУ. От 15 юни 1999 г. до 1 юли 2001 г. служи като ефимерий в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ в София. На 2 юли 2001 г. преминава на служение в Старозагорска епархия, а от 1 януари 2002 г. до 30 юни 2018 г. е секретар на Старозагорска митрополия. От 1 юли 2018 г. е назначен за председател на храм „Св. апостол Йоан Богослов“ в София, а от 1 март 2020 г. е енорийски свещеник в храм „Св. вмчк Димитрий“ в столицата.
Ствроф. ик. Михаил Михайлов с членове на научното жури:
Снимки: Елена Дюлгерова
