В некролог по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит академичната общност на Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изразява дълбоката си скръб от раздялата с него:
„Мъката от раздялата с нашия духовен отец е голяма, но с вяра и надежда си спомняме думите на Апостола: „И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък… Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят; но всеки по своя ред: начатък е възкръсналият Христос; после, при Неговото идване, ще възкръснат ония, които са Христови…“ (1 Кор. 15:19-23).
Освен наш отец, Негово Светейшество беше наш учител, колега, приятел и голям доброжелател. Той беше част от академичното общество на Богословския факултет (Духовна академия). В далечната 1973 г. е назначен за преподавател по източно църковно пеене и диригент на студентския хор при Духовната академия. Четири години по-късно става старши преподавател по източно църковно пеене и богослужебна практика. На 1 декември 1989 г. епископ Неофит е избран за ректор на Духовната академия, а след възстановяването на академията като Богословски факултет при Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (26 юли 1991 г.) е избран за пръв декан. През 2008 г. получава званието „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет за цялостен принос в развитието на духовността в университета.
Молитвено се сбогуваме в навечерието на всеобщото опрощение:
Простете, Светейши Владико! Вечна и светла ще пазим паметта Ви!“.
Кратък адрес на настоящата публикация: https://dveri.bg/d4kxa
| Словото стана плът |
|---|
Нашите филми
