Клирът и вярващите не само в Сливенска епархия, а и в цялата страна започнаха да изразяват писмено протеста си срещу снощното решение на Св. Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия, с което се суспендира (отменя) уставът на Църквата ни в частта за избор на митрополит. Причината според всички е, че не е бил избран определен епископ, лансиран от определен митрополит. Но въпросът е, че вече много често уставът на БПЦ-БП се поставя от самия Синод на Прокрустовото ложе и го разпъват или режат според волята на някого си, който се стреми да подражава на митичния изверг Прокруст.
Според публикации в медиите и в социалните мрежи вярващите и техните пастири в Сливенска епархия се организират за протести по места. Някои вече се осмеляват да говорят и за „обработката“ от страна на емисари на властен митрополит да гласуват за неговия избраник. Протести се готвят и в различни части на страната, главно по енории, където хората са по-активни и желаят да защитят Църквата от посегателствата над устава ѝ.
Известният софийски юрист и добър църковник Иван Минев, член на бюрото на Църковн(онародн)ия събор, приел устава на БПЦ-БП, написа в своя профил във фейсбук следното компетентно становище:
„СВЕТИЯТ СИНОД НАРУШИ ЗАКОНА.
Ще смятам за грях, ако пропусна и замълча.
Снощи в късните часове синодалният сайт публикува две решения на Св. Синод от извънредното му заседание, проведено на 24.02.2024 г. С първото решение Св. Синод касира (без мотиви) проведения епархийски избор на 18.02.2024 г. за избор на Сливенски митрополит, а с второ решение оповести, че Св. Синод е разгледал писмено предложение, вх. № №120/24.02.2024 г., от Великотърновски митрополит Григорий, Плевенски митрополит Игнатий, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Старозагорски митрополит Киприан, Врачански митрополит Григорий и Доростолски митрополит Яков за приемане на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити в бъдеще и е приел „текст на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити“. Към това решение беше прикачено писменото предложение № 120/24.02.2024 г., но приетата НАРЕДБА остана в тайна.
Св. Синод оповестява, че приетата „СИНОДАЛНА НАРЕДБА УРЕЖДА ИЗБИРАНЕТО НА ЕПАРХИЙСКИ МИТРОПОЛИТИ“.
Гласувалите митрополити на това решение зачеркват изцяло, противоуставно и в нарушение на закона: ГЛАВА СЕДМА, РАЗДЕЛ ВТОРИ И ГЛАВА ОСМА ОТ УСТАВА НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА-БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ (БПЦ-БП). Трябва да се признае отговорното и законосъобразно поведение на Ловчанския митрополит Гавриил, Неврокопския митрополит Серафим и Видинския митрополит Даниил, които са се съобразили с Устава на БПЦ-БП и не са приели това закононарушение.
Трябва да се припомни на гласувалите осем митрополита, че УСТАВЪТ НА БПЦ-БП Е ПРИЕТ ОТ VІ ЦЪРКОВНО-НАРОДЕН СЪБОР – 11.10.2008 г. УСТАВЪТ НА БПЦ-БП има своето законно основание в чл. 10 ал. 2 от Закона за вероизповеданията и затова по силата на Закона за нормативните актове той е подзаконов нормативен акт. БПЦ-БП е отделена от държавата, но тя е подчинена на установения в Конституцията правов ред. Именно и затова и в изпълнение на закона, БПЦ-БП на законно проведен Църковно-народен събор е приела своя УСТАВ, който може да бъде променян, отменян единствено и само от Църковно-народен събор. Светият Синод не е носител на правото на компетентност да отменя или променя негови разпоредби. Ето защо трябва да се направи извода, че Св. Синод необяснимо, грубо и в нарушение е постановил ЕДНО НИЩОЖНО РЕШЕНИЕ, което не може да породи никакви правни последици.
Изложените, в гласуваното предложение съображения могат да имат своето основание, но те не могат да заменят законно установените норми в действащия УСТАВ НА БПЦ-БП. Св. Синод има правото да свика нов Църковен събор, на който да възприеме изложените основания и да промени уставните разпоредби, но сам нито има правото, нито възможността да създава други, различни правни норми, които да отменят разпоредби на Устава.
Добре известно е, че Уставът на БПЦ е основополагащ акт за нейното устройство и управление. Неговото канонично и правно значение стои непосредствено след Свещеното Писание, Свещеното Предание, Правилата на светите Апостоли, свещените Канони на вселенските и поместните събори и учението на светите Отци (чл. 2 от Устава на БПЦ). С други думи, спазването на изискванията, процедурите и постановленията на Църковния устав е повеля, която е неизменно свързана със съблюдаването на Свещеното Писание и посочените източници на каноничното право и произтича от тях. Светият Синод е поел задължението, което произтича от Закона за вероизповеданията, да спазва и изпълнява разпоредбите на Устава на БПЦ.
Почтително призоваваме Светия Синод с отговорност да преразгледа решението си от 24 февруари 2024 г., като съобрази императивните разпоредби на Устава и гореизложените съображения. Вярваме, че едно ново решение, стъпило на здравите основи на Църковния устав, следва да бъде взето като основно начало на църковното устройство. Молим, да приемете този призив като израз на загриженост и отговорност, на преданост към светата ни Църква и съзнание за християнски дълг!“.
Свое становище сподели в профила си във фейсбук и професорът по църковно право в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Дилян Николчев, който е бил преподавател на редица от българските архиереи:
„Няколко бележки, на пръв поглед, върху синодалното „Предложение за приемане на Синодална наредба относно избирането на епархийски митрополити, съгласно свещените Канони на вселенските и поместните събори (по акривия)“.
1. Дадените в същото предложение примери с правила от Лаодикийския и Картагенския поместен събор са ирелевантни на съдържанието им. В тях става дума за избор на епископи, в които не трябва да участва „народно сборище“. Но дори и за тях, както пише в тълкованията си Далматински епископ Никодим (Милаш), „народно сборище“ не означава забрана за участие на миряните в такива избори – „означава тълпа от народ и е употребена за противопоставяне на избраната и уважавана част от народа“, „означава изобщо сбирщина от прост народ, който произвежда бунт и безредица“. „Такива сборища от народ също желаели да имат свой глас при избор на свещени лица и всеки път, кога им се паднело това, правели безредици, които неизбежно може да станат при активно участие на неразбрана тълпа“… Правилото с това не отнема на народа законното право да участва, в определени граници, при избора на духовни лица и особено на епископи…“. С други думи, СВ. СИНОД МАНИПУЛАТИВНО ИЗОПАЧАВА СЪДЪРЖАНИЕТО И СМИСЪЛА НА ЦИТИРАНИТЕ В ПРЕДЛОЖЕНИЕТО ЦЪРКОВНИ ПРАВИЛА. И в крайна сметка, ОЗНАЧАВА ЛИ, ЧЕ СВ. СИНОД НАМИРА УЧАСТНИЦИТЕ В ЕПАРХИЙСКИЯ ИЗБИРАТЕЛЕН СЪБОР ЗА ТЪЛПА ОТ НАРОД, КОЯТО ПРОИЗВЕЖДА БУНТ И БЕЗРЕДИЦА?!
2. Цитирането на руския патриарх Сергий не е никак удачно, като се има предвид самият негов избор за патриарх през 1943 г. – след среща със Сталин, след заповед на Сталин изборът да се проведе незабавно до „два дни“, без участие на конкурент, без участие на епископата, за миряни да не говорим.
3. Когато се изготвят такива важни официални документи, необходимо е винаги да се извърши старателно справка по отношение на всяка дума. В случая документът е пълен с неверни посочки, пример – цитираният в началото на документа чл. 82, ал. 2, изр. второ от Устава на БПЦ-БП относно основанието за касиране на избора на митрополит – НЕ Е ТОЗИ ЧЛЕН, А Е ЧЛ. 89, АЛ. 2, ИЗР. ВТОРО.
4. И най-важното, с този проект за забрана за участие на миряни и клирици при избирането на митрополит се нарушава грубо уставът на БПЦ, тъй като изборът им се регламентира от Устава на БПЦ-БП, а същият може да бъде отменен, допълнен, изменен единствено от Църковен събор (дори една запетайка не може да бъде променена без санкция от ЦС). Ако има дебати и промени, те трябва да се водят именно в ЦС. Не е работа на Св. Синод да взима такива решения, които откровенно нарушават и Устава, и каноните, и специализирания в областта на вероизповеданията Закон за вероизповеданията.
П.п. В заключението на синодалното „Предложение“ се казва, че е време каноничните постановления, касаещи избора на митрополити, да бъдат приложени в практиката на Българската Православа Църква (защо и трите с главна буква не става ясна причината – бел. моя) по акривия…“. Изглежда, че Св. Синод отхвърлят св. ап. Павловото разбиране за прилагането на акривия и икономия в живота на Църквата като израз на еклезиологията, а не като правни норми. Не случайно за икономия и акривия няма канон“.
Възмущението си от посегателството върху устава на БПЦ изрази също така архим. Антим, дългогодишен протосингел на Видинска епария, който написа в профила си:
„Аз съм представител на Видинска епархия, уставно избран за член на Църковния събор и евентуално за Патриаршески избирателен събор!
Изборът ми е утвърден от подписалите предложението за несъобразяване с устава на БПЦ!
ПРЕДЛАГАМ да помислят самите подписали и избрани за митрополити по сега действащия Устав на БПЦ, ще могат ли да бъдат кандидати за Български ПАТРИАРХ (!?), след като не са избрани по апостолските, съборно-вселенските и съборно-поместните правила на Църквата Христова!?
Ние сме се посветили на служение на Христа и Неговата св. Църква и няма да се оставим да ни разиграват хора, неориентирани в своето кариерно израстване!!!
Промени в Устава на БПЦ се предлагат веднага щом нормите му са в несъгласие със съвестта и църковните правила, а не при удобен случай!!!“.
