Най-известният съвременен български църковен диригент, доцент Димитър Николов Димитров, тази сутрин след кратко боледуване е починал на 81-годишна възраст в столичната болница „Света Анна“. Той е роден брат на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Доц. Димитров е роден на 20 януари 1943 г. в София и израства в бедно семейство. Живеят в мизерни условия в центъра на столицата с две години по-малкия си брат Симеон. Баща им работи като огняр, а майка им – като прислужница, за което предоставят на четиричленното семейство безплатно една стая за живеене. Бащата Никола почива докато момчетата са още малки, но майката, леля Стефанка, е силно вярваща жена и тъкмо вярата я крепи и ѝ дава сили и надежда. Двете ѝ деца наследяват нейната музикалност и тя не само им дава християнско възпитание, но и ги изпраща последователно в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш, Врачанско.
Те се учат отлично и показват голямо усърдие както в науката, така и в певческите и диригентски занимания още от ученическия чин. И двамата са диригенти на класните си хорове. Димитър – в първия випуск, преминал на шестокласната система (от 8. до 13. клас), завършва през 1963 г.
След две години военна служба се записва като студент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, която завършва през 1969 г. Веднага започва работа в Духовната академия, където после става преподавател по Хорово пеене. По-късно се хабилитира и като доцент продължава да преподава до 2010 г. Бил е заместник-декан на Богословския факултет и ръководител на катедра „Практическо богословие“.
През 1977 г. завършва и музикална педагогика в Държавната консерватория.
Още като студент той става основател и пръв диригент на вокалния квинтет, сега вокален камерен ансамбъл „Св. Йоан Кукузел – Ангелогласния“, който дирижира близо петдесет години. След като започва преподавателска работа в Духовната академия, Димитър Димитров става и диригент на смесения хор на Патриаршеската катедрала, ставропигиалния храм-паметник „Св. Александър Невски“, който хор дирижира повече от четиридесет години, почти до последния си ден. Години наред беше главен диригент и на митрополитския хор във Враца. Беше станал лицето на българската хорова църковна музика. Участваше и председателстваше години наред журито на международните хорови фестивали за църковна музика в Бидгошч, Полша, и в Поморие, България.
През 2011 г. преживява масивен инфаркт (тук), а на следващата година почива и съпругата му, Августина. Има двама синове, Симеон (кръстен на брат му, тогава още мирянин) и Стефан, които са известни оперни певци.
През 1989 г. е удостоен с ордена на БПЦ „Св. Софроний Врачански“ – Първа степен, а през 2013 г. – и с ордена „Св. Кирил и Методий“ – Първа степен.
Беше човек с благ характер, винаги готов да помогне, да разбере другия, да прости и да преглъгне чуждото недобро отношение, оставяйки всичко на Божията справедливост. Неговите колеги и хилядите му възпитаници, пръснати в цяла България, а отдавна вече и в чужбина, ще го запомнят с работоспособността и всеотдайността му, с добрините, които е правил на всички.
Бог, Комуто Димитър Димитров пя през целия си живот, да го прости и упокои при Себе Си!
Сведения за опелото и погребението на доц. Димитров ще публикуваме, щом бъдат уточнени от близките му.
Вижте още:
Доц. Димитър Димитров получи ордена на БПЦ „Св. Кирил и Методий“ на юбилейния си концерт
Доц. Димитър Димитров беше удостоен със званието „Протопсалт на БПЦ“
Концертът „Братя, двоицу“ – вълнуващо лично и културно събитие
Доц. Димитър Димитров: По-добре да живееш на прага на Божия дом, отколкото в шатрите на нечестието
