На 21 октомври на 82-годишна възраст почина ставрофорен иконом Иван Недков Касабов, дългогодишен свещеник в София.
Иконом Иван Касабов е роден на 2 юли 1941 г. в София, от православни родители Недко Касабов и Мария, която впоследствие приема монашески постриг във Владайския манастир.
Завършва основно образование в 14-а гимназия в София през 1956 г. Две години по-късно, през 1958 г., е приет в Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ на гара Черепиш. Но понеже е по-голям от съучениците си, не е оставен да завърши средното си образование, а две години преди това е взет за военна служба.
Две години по-късно се завръща и довършва обучението си. Казармата го е променила коренно. Иван не е вече буйният софийски младеж, а човек с впечатляващ духовен търсеж. Споделя с ректора на семинарията Смоленски епископ Тихон, че желае да стане монах. Но мъдрият старец с бащинска благост го увещава: „Не, Иване! Българската църква сега има голяма нужда от свещеници, не от монаси!“.
Иван се вслушал в доводите на беловласия архиерей. Завършил Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София и се оженил за Златка Касабова, с която имат четири деца: Мария, Стоянка, Недялка и Андрей. След задомяването си той поема по пътя на свещенството, като още на 4 август 1968 г. е ръкоположен за дякон от Знеполски епископ Йосиф (Диков, софийски викарий, сетне Нюйоркски митрополит). На 9 август с. г. е ръкоположен за свещеник, отново от еп. Йосиф.
След като е ръкоположен за свещеник, от 20 август 1968 г. е назначен за енорийски свещеник в храм „Св. вмчца Параскева“ в софийското село Кремиковци, като обслужва и енорията в съседното село Сеславци. От 1 декември 1970 г. е назначен за енорийски свещеник в столичния храм „Св. ап. Андрей Първозвани“, в чиято енория е роден и израсъл, а и живее. По-късно поема председателството на църковното настоятелство на храма. Обгрижва също така и Владайския манастир, където майка му се подвизава до смъртта си като смирена монахиня.
По време на своето свещеническо служение изпълнява послушанията, които му се възлагат от ръководството на Софийска св. митрополия с голямо усърдие и преданост. Работеше много усърдно с енориашите, организираше ги за редица дейности и сам ги водеше на редовни поклоннически пътувания, с което енорията се сплоти. Храмът винаги се пълнеше на неговите служби.
След дванадесет години безупречно служение, на 2 февруари 1980 г., по предложение на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим и решение на Св. Синод, е отличен с офикията „протойерей“ от Левкийски епископ Партений, софийски викарий. На Андреевден, 30 ноември 1989 г., е удостоен от тогавашния викарий, Крупнишки епископ Натанаил (сетне Неврокопски митрополит), с отличието „иконом“. С кръст за ставрофорен иконом е награден от викария Знеполски епископ Николай (сега Пловдивски митрополит) пак на Андреевден, 30 ноември 2005 г.
Опелото на о. Иван ще се състои на 25 октомври, сряда, от 11,00 ч. в храм "Св. Андрей Първозвани".
Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му!
