На 23 август, близо месец след протестите в страната по повод проявите на изключителна жестокост към жени, синодните архиереи публикуваха обръщение до основните държавни институции в страната и до народа във връзка със „зачестилите случаи на насилие в България“. В текста на обръщението църковното ръководство обвързва проблема с насилието в обществото единствено с липсата на религиозно образование и възпитание и настоява за „въвеждане на предмета Религия в задължителните учебни часове“. От Св. Синод смятат, че това може да послужи „като превенция срещу агресията и средство за духовно-нравственото възпитание и извисяване на нацията“.
Обръщението на Св. Синод повтаря аргументите, огласявани през последните три десетилетия, без да добавя нещо ново. Припомня се, че „християнският морал е най-мощната преграда пред разрушителното влияние на умножаващите се гибелни зависимости, материализъм, консуматорство, разврат, алчност, насилие и престъпност“. Призовава се държавата да направи необходимото „за връщането на училищното религиозно образование в раздела на задължителните учебни часове“ (както това е било в миналото, бел. ред.). „Така учениците успешно ще могат на основата на евангелското Христово учение да изградят устойчив светоглед за вяра в Бога, любов към хората, миротворчество, милосърдие, трудолюбие, а така също чувство за национална принадлежност“.
В текста за пореден път се припомнят заслугите на БПЦ в сферата на религиозното образование през последните двадесет години: създаване на концепция за религиозното образование, издаване на учебници по Религия, постоянната загриженост на църквата „към подрастващите поколения“ и „състрадание към болките и проблемите на съвременния човек“.
Отбелязва се, че възпитанието на младото поколение започва в семейството и продължава в училището и Църквата. Затова Синодът призовава „отговорните институции да проведат своевременни и решителни реформи… в сферата на цялостното българско законодателство, като водещ да бъде стремежът за закрила и подпомагане на българското семейство, за възпитанието и израстването на българските деца в здрава семейна общност и в подкрепяща образователна среда“. В текста не се посочват какви точно трябва да бъдат тези законодателни промени и как те ще повлияят върху нравствения упадък на обществото.
В заключение църковното ръководство отново повтаря поставеното в началото искане: „да обединим сили в борбата срещу агресията и нравствената деградация и предметът Религия-Православие да бъде въведен в раздела на задължителните учебни часове за тези ученици, чиито родители желаят децата им да го изучават“. И се заявява, че точно това ще доведе до „ново възраждане“.
Прави впечатление, че исканията на архиереите са изцяло в полето на държавата, от която се очаква активното действие. В текста няма предложения какво може да направи църквата за намаляване на агресията в обществото, включително и в средите на вярващите. Под религиозно образование авторите на обръщението разбират само обучението по християнство-православие, а останалите две форми, под които се преподава днес Религия в българското училище – ислям и християнство-неконфесионално – не са споменати. Не се предлагат съвместни инициативи на БПЦ с други вероизповедания, деноминации, институции и организации в тази посока. Поради тези причини обръщението създава впечатлението, че БПЦ не вижда своя отговорност за съвременното състояние на българското общество, независимо че текстът на архиереите започва с призив „всички заедно да принесем всенародно покаяние за нашите грехове и слабости“.
Гледната точка, при която църквата изисква от държавата действия, за да може да осъществява своята мисия сред българите, не допринася много за диалога между църковните и светските институции. Подобни обръщения, съставени вероятно от помощници на архиереите, поставят църковната институция на морален пиедестал, от чиято висота тя дава насоки за разрешаването на нравствените проблеми в обществото, но без да участва пряко в тяхното разрешаване. Това създава в обществото превратен образ на Църквата и нейната истинска загриженост за обществото, която е свързана преди всичко с дейността на самия клир за възпитанието на народа ни.
