Столичната църква „Покров Богородичен“ не успя да побере стотиците вярващи, дошли да се простят с предстоятеля на храма ставрофорен иконом Николай Танев, за които той е бил енорийски свещеник, духовен отец, добър пастир, наставник във вярата, пример за християнин и човек.
Опелото, отслужено на 30 юли, оглави Белоградчишки епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, заедно със столични свещеници и храмовото духовенство. Молитвено участие в заупокойната служба взе и Тивериополски епископ Тихон, викарий на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит.
В словото си еп. Поликарп посочи неоспоримите качества на о. Николай, който през четиридесетте години на пастирското си служение в храм „Покров Богородичен“ успя да изгради свещеническо братство и задружна енория. Владиката отбеляза, че прощавайки се със своя свещеник днес Божият народ скърби, но той ги увери, че те вече са се удостоили с молитвен застъпник пред Бога, който и след кончината си няма да ги изостави. На семейството и енорията на о. Николай той предаде и съболезнованията на Негово Светейшество патр. Неофит.
От Софийска митрополия са откликнали на молбата на енорията техният свещеник да бъде погребан в двора на църквата, в която е служил в продължение на повече от три десетилетия.
Внезапната кончина на о. Николай Танев (на 62 години) на 27 юли разтърси не само енорийската общност на храма, но и всички вярващи, които го познаваха. Дело на пастирското му служение беше не само съграждането и обгрижването на енорията, но и развиваната към храма милосърдна и просветителска дейност. През годините храм „Покров Богородичен“ се оформи като емблематична църква за плодотворно сътрудничество между клир и миряни за християнско служение на ближните и ролята на о. Николай в това беше ключова. Това не беше изтъкнато в словата при опелото, но то трябва да се знае и да се помни, за да му се подражава.
О. Николай е започнал служението си в края на комунистическия период, преминал е през предизвикателствата на прехода и упадъка на ценностни ориентири, но беше запазил в себе си силата и смелостта да следва Божията воля и правда, а не да угажда на силните на деня. Със своята вяра и вярност към Бога и с непрестанната си грижа и любов към ближните, той беше пример, който ще се помни.
Бог да го прости!
