Илия е бил еврейски пророк и е възвестявал волята на Бога пред царя и народа. Родил се е през 9 в. пр. Хр. в гр. Тесви, обл. Галаад, на източния бряг на р. Йордан, и е живял по времето на цар Ахав. Царица Йезавел се увличала в езическите вярвания и убедила Ахав да поставят в Самария идол на местното ханаанско божеството Ваал. По примера на царското семейство народът започнал да принася жертви на идола, включително и човешки. А служителите на единия истински Бог били преследвани.
Обикнал Бога и Неговия закон от все сърце и душа, Илия не е можел да търпи нечестието и беззаконието. Затова след негова гореща молитва Бог „заключил“ небето и три години и половина не валял дъжд. Започнало гонение срещу пророка и той предложил на Ахав жреците на Ваал, от една страна, и Илия, от друга, да принесат поотделно жертви и чиято жертва се запали с огън от небето, неговата вяра да се приеме за истинска. Царят се съгласил. Заклали жертви. Жреците на Ваал напразно се молили, но нищо не се случило. А върху жертвата на пророка след неговата молитва пада огън от небето и я изгаря. Народът вижда това и се покланя на истинския Бог, а жреците на езическите божества са избити. Тогава обилен дъжд напоил земята.
В библейските Трета и Четвърта книга Царства се говори за различни чудеса, станали с пророка чрез Божията сила. За тях говори и Иисус Христос в Своята проповед. При предсказанието за раждането на св. Йоан Кръстител архангел Гавриил посочва, че Христовият Предтеча ще има „духа и силата на Илия“, което се е изпълнило по-късно. При преображението на Иисус Христос на планина Тавор апостолите виждат Илия и Моисей да разговарят със Спасителя.
Пламенният Илия е пророкувал двадесет и пет години, а накрая при р. Йордан е бил грабнат на огнена колесница и жив отнесен на небето. Благодатта му се е предала на неговия ученик пророк Елисей.
* Източник: БТА – ЛИК
